Лимони на масата [bg]

Чудно филмче даваха за малки лъвчета, които се опитват да изядат бодливите свинчета. Защо свинчета? Това са си едни неподстригани таралежи. Не ги обичам аз таралежите — покрай моята къща имаше ограда с ров, в който постоянно падаха таралежи. Открих, че най-лесно можеш да ги извадиш с ръка, но са пълни с паразити и те гледат с безизразни очи, доста са злобни.

Глупаво и несъобразително беше от моя страна да продължавам да говоря за децата ти, щом казваш, че нямаш деца. Много извинявай. Разбира се, че си измисляш някои неща в книгите.

Тъй като съм на осемдесет и четири и още имам чудесна памет, знам, че е неизбежно да има случайни съвпадения, т.е. папагали, специалистки по френски и прочие. Но тази Прочута Личност от света на изкуството… А преди месец научих, че дъщеричката на моята племенница Хортенсия Барет се е записала да следва селскостопански науки. (Е, по наше време беше агрономство. Вие имахте ли агрономи? Сериозни млади мъже с кожени налакътници, които живееха в общежития до Паркс Роуд и тръгваха дружно да работят на полето.) Това стана в същата седмица, когато четях книга за хортензиите и научих, че те по всяка вероятност са наречени така на една млада жена, която се казвала Хортенсия Барет и била на Бугенвилската експедиция с ботаника Комърсън. Сведенията показват, че с мойта братовчедка ги делят много поколения, женили са се, развеждали са се, имената са се променяли, но са роднини по пряка линия. Това как да го тълкувам? И защо попаднах точно на книга за хортензиите? Сега нито гледам саксии, нито сандъчета на прозореца. Така че, нали виждаш, всичко това може да се обясни само с Почтената Възраст и Добрата Памет. Сякаш някакъв Разум отвън — не моето подсъзнание — казваше: „Обърни внимание на това, ние те наблюдаваме.“ Аз съм агностичка, така да се каже, макар че мога да приема хипотезата за „водач“ или „наблюдател“ дори за Ангел хранител.