Лимони на масата [bg]

Познаваш ли моята голяма приятелка Дафни Чартърис? Може би е снаха на сестрата на баба ти. Не, ти каза, че си от средните класи. Тя беше една от първите ни авиаторки, със синя та синя кръв, дъщеря на шотландски земевладелец, и като си получи летателното удостоверение, прекарваше с товарен самолет декстърски добитък. Беше една от 11-те жени, обучени да пилотират ланкастър по време на войната. Имаше свинеферма и винаги кръщаваше завързака в прасилото Хенри, на най-малкия си брат. Беше нарекла една стая в дома си „Кремъл“ и там не допускаше никой да я безпокои, дори мъжа си. Винаги съм смятала, че това е разковничето за щастливия брак. Както и да е, мъжът й умря и тя се върна в семейната къща да живее със завързака Хенри. Вътре беше кочина, но те си живееха мирно и щастливо и оглушаваха заедно, с всеки месец все повече. Когато престанаха да чуват звънеца на вратата, Хенри го смени с клаксон на кола. Дафни отказваше да носи слухово апаратче под претекст, че се закачало за клоните на дърветата.

Нощем, докато призраците се опитват да отключат катинара на хладилника на мисис Галоуей, за да изядат шоколадовите й яйца, аз стоя будна и гледам как луната бавно се плъзга сред боровете и си мисля за добрите страни на умирането. Не че ни е даден избор. Е, да, можеш сам да сложиш край на живота си, но това винаги ми се е виждало невъзпитано и самонадеяно. Самоубийците ми приличат на хората, които си излизат по средата на пиеса или симфоничен концерт. Искам да кажа… тъй де, разбираш ме.

Основни аргументи в полза на умирането: това е, което другите очакват от теб, щом навършиш определена възраст; напредваща немощ и слабоумие; хабене на пари (дори харчене на наследството) само и само да я има една напикаваща се торба стари кокали и мъртъв мозък; отслабнал интерес към Новините, бедствията, войните и т.н.; страх да не попаднеш изцяло под властта на Старшината; желание да Опознаеш Отвъдното (или не?).