Ези печели [bg]

— Така или иначе, моля те да ме държиш в течение какви са плановете ти — каза Стрийтър.

— В момента имам само един план, сър. Шах и мат.

Телефонът на бюрото на д-р Стрийтър започна да звъни, но той не му обърна внимание.

— Решението за разделяне на Берлин на четири сектора след Втората световна война беше просто политически компромис. — Телефонът спря да звъни. — И когато хората, живеещи в частта, което от 1949 година насам се нарича Източна Германия, започнаха да бягат масово на запад, реакцията на правителството беше да се паникьоса и да построи висока три и половина метра преграда, която стана известна като Берлинската стена. Това бетонно чудовище с бодлива тел отгоре е дълго повече от трийсет километра и единствената му цел е да попречи на гражданите на Източна Германия да избягат.

Телефонът отново започна да звъни.

— Повече от сто души са намерили смъртта си в опит да се прехвърлят през онази стена. Като паметник на достойнствата на комунизма тя се оказа катастрофа за имиджа на режима.

Телефонът замлъкна.

— Надявам се в рамките на моя живот и определено на твоя — продължи Стрийтър — да я видим съборена и Германия отново обединена като една страна. Това е единственият начин да се гарантира траен мир в Европа.

На вратата силно се почука. Стрийтър въздъхна, с неохота стана и бавно прекоси стаята. Вече беше подготвил първото си изречение за неканения гост. Отвори вратата и се озова срещу старшия портиер, зачервен и очевидно смутен.

— Пъркинс, намирам се по средата на занятия и освен ако колежът не се е подпалил или не предстои нашествие на марсианци, ще бъда много задължен, ако…

— По-лошо от марсианци е, сър. Много по-лошо.

— И би ли ми казал какво по-лошо от марсианци може да има, Пъркинс?

— Деветима души от Оксфорд дебнат в портиерната с намерението да започнат битка.

— С кого?

— С вас, сър, както и с членовете на кеймбриджкия отбор по шах.

— Типично, да се появят в неправилния ден — каза Стрийтър. Върна се при бюрото и отвори дневника си. — Мътните да го вземат!

Саша никога досега не беше чувал старшия наставник да ругае и определено не го беше виждал изгубил дар слово.

— Мътните да го вземат — повтори Стрийтър. — Извинявам се, господа — каза той и затвори дневника, — но ще се наложи да приключим занятията по-рано. Дължа ви — той си погледна часовника — деветнайсет минути. Есетата ви за тази седмица ще бъдат върху ролята на Конрад Аденауер като първи канцлер на Западна Германия след Втората световна война. Препоръчвам ви да прочетете А. Дж. П. Тейлър и Ричард Хискокс, чиито мнения по темата се различават. Лично аз смятам, че и двамата не са напълно прави, но това не бива да ви влияе. — Той тръгна към изхода и добави, сякаш се сеща в последния момент: — Карпенко, като член на отбора по шахмат те съветвам да ме последваш.

Портиерът забърза по стъпалата със скорост, която би развил единствено при изключително спешни случаи, следван от старшия наставник и Саша. Когато влезе в портиерната, Стрийтър беше посрещнат с топла усмивка от противника си Гарет Дженкинс, един уелсец, на когото така и не беше научил името, и от осем студенти от Оксфорд, които полагаха сериозни усилия да не се хилят.