Ези печели [bg]

Часът мина толкова бързо, че когато часовникът удари единайсет, Саша затвори с неохота бележника си и започна да си събира нещата. Канеше се да излезе, когато Стрийтър го спря.

— Би ли ми отделил една минута, Карпенко?

— Разбира се, сър.

— Питах се имаш ли някакви планове за довечера?

— Смятах да отида до Студентския съюз.

— Тази камара няма да се сражава за кралицата и страната.

— Да, сър. И вие ли ще бъдете там?

— Не, приключих с войните — каза Стрийтър, без да предложи повече обяснения. — Но когато ти се отвори свободна вечер, можеш да минеш след вечеря за партия шах, където царете, цариците и офицерите не биват затваряни, екзекутирани или убивани, а просто се местят по дъската и от време на време се премахват от нея. — Саша се усмихна. — Но трябва да те предупредя, Карпенко, че имам скрит мотив. Аз съм преподавателят, отговарящ за отбора по шах на университета, и искам да видя дали си достатъчно добър, за да участваш в срещата с Оксфорд.

— Преспа ли вече с нея?

— Бен, ти си най-грубият индивид, когото съм срещал.

— Говориш така, защото живееш като монах. А сега отговори на въпроса. Спа ли вече с нея?

— Не, не съм. Честно казано, дори не съм сигурен какви са чувствата й към мен.

— Саша, как може да си толкова умен и тъп едновременно? Чарли те обожава и ти сигурно си единственият, който не го осъзнава.

— Но все пак няма да е толкова лесно, защото Нюнам не позволява на студентките си да канят мъже след шест в стаите си, а дори преди този час и двата крака на госта трябва постоянно да са стъпили на пода, доколкото си спомням правилника им.

— Може и да се изненадаш, Саша, но хората правят секс и преди шест вечерта, при това дори когато краката им са стъпили на пода. — Саша още не изглеждаше убеден. — Но не това е причината да искам да се видим. Уговорката за дебата довечера остава, нали?

— Тази камара няма да се сражава за кралицата и страната — каза Саша. — Да, макар че това е абсолютно нелепа идея, която ще бъде направена на пух и прах.

— Не съм толкова сигурен в това. Има ужасно много болшевики, които с радост биха подкрепили идеята кралицата да живее в общинско жилище. Друга е причината да те питам дали ще дойдеш. Искам да те запозная с най-новата си приятелка.

— Преспа ли вече с нея? — ухили се Саша.

— Не, но скоро и това ще стане, защото знам, че изгаря по мен.

— Бен — с отвращение рече Саша, — английският е езикът на Кийтс, Шели и Шекспир, ако случайно не си го забелязал.

— Личи си, че не си чел Харолд Робинс.

— Не съм — въздъхна раздразнено Саша. — Но все пак ще дойда, дори единствената причина да е да се запозная с горката дама, която изгаряла по теб, както елегантно се изрази.

— Всъщност тя е и доста умна.

— Не може да е чак толкова умна, Бен. Помисли си.