Пето авеню [bg]

Селина познаваше почти всички в сградата. В нея живееха много от високопоставените служители на „Редман Интернешънъл“. Обърна се към близкия полицай и тъкмо се канеше да го попита кой е пострадалият, когато откъм сградата се чу женски глас.

— Чакайте!

Селина с изненада видя Даяна Крейн да излиза тичешком навън.

Главата й беше превързана. Едното й око бе леко подуто. Селина я чу да казва „Отивам с него“ и я загледа невярващо как се качва в линейката. Никой не възрази.

Парамедиците вдигнаха носилката. Селина разбра, че на нея лежи Ерик, още преди чаршафът да се смъкне и да разкрие обезобразеното му лице.

За момент изгуби дар слово и не можа да помръдне. Умът й започна да прави връзки. Спомни си как баща й се беше обадил преди седмица и бе казал: „Лиана е била пребита, Селина. Ерик го е направил в нощта на партито, вероятно малко след като си излязла от стаята. Ако бях научил по-рано, сега щеше да лежи в болницата, а не просто да си търси работа“.

Знаеше, че баща й е отговорен за това. Сигурна бе.

Защо иначе ги беше помолил с Елизабет да излязат от стаята, преди да се обади по телефона?

Вратата на линейката се затръшна. Звукът изтръгна Селина от унеса й и тя видя, че колата се готви да потегли. Тъкмо щеше да изтича и да попита в коя болница го карат, когато зърна сестра си в тълпата.

За момент просто я зяпна.

Лиана стоеше със скръстени ръце и мрачна физиономия, притисната между двама високи мускулести мъже. Носеше тъмни очила, черен костюм, без бижута. Косата й беше прибрана назад.

Селина я извика по име.

Сепната, Лиана се обърна. Погледите им се срещнаха. Лиана отстъпи крачка назад.

Селина отново я извика.

Сестра й не й обърна внимание. Каза нещо на мъжете до нея, те погледнаха към Селина и бързо я поведоха нанякъде.

Лиана изчезна от погледа й точно когато сирената на линейката запищя.