![Богове на измамата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/7/bogove-na-izmamata-bg-download.jpg)
Богове на измамата [bg]
- Автор: Игнатиус Дэвид
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-952-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Богове на измамата [bg]». Краткое содержание книги:
Занесе чашите във всекидневната и я зачака да се върне. Защо се бавеше толкова? Знаеше защо. Но не помръдна. Отпи глътка от мартинито си, после още една. Усети студения му като живак вкус върху езика си. Накрая чу вратата на спалнята да се отваря.
Беше облечена в дантелена черна нощница. Докато се приближаваше бавно към него, огромните й гърди се поклащаха под плата. Роджър поклати глава. Но погледна тялото й.
— Не искам да спорим повече. — Тя седна до него и остави нощницата да се разтвори леко, така че изкусителните извивки на гърдите й да се виждат, после се отпусна на дивана, нощницата се разтвори изцяло и разкри голотата й. Между краката й нямаше косми, видя Ферис. Това беше ново. Не искаше да се възбужда от вида й, но се възбуди.
— Имам нужда от теб — рече тя. — Имам нужда от съпруга си. — Наведе се към него, гърдите й се отъркаха в ризата му; започна да отваря ципа на панталона му.
— Недей. — Той махна ръката й. — Моментът не е подходящ.
— Стига си ме дразнил. Искам те. — Тя отново сложи ръка върху ципа и го дръпна. Вече не можеше да я спре, осъзна той. Беше станало прекалено късно от момента, в който се беше съгласил да приготви питиетата и я беше оставил да излезе от стаята. Направи един последен опит да я отблъсне. Този път тя се разгневи.
— Какво ти става? — извика и се дръпна. — Чакам те от пет месеца, а ти не искаш да ме докоснеш? — Замисли се за миг, сякаш преосмисляше стратегията си, и после му се нацупи. — Толкова съм самотна… Краката й бавно се разтвориха. Беше гладко обезкосмена, като розов мрамор. Ферис се опита да не гледа, но тя вече го беше победила.
— Престани, Гретхен — предаде се той. Ето как тя винаги печелеше спора. Разкопча копчетата на ризата му и после свали панталоните, обувките и чорапите му. Той беше безпомощен. Тя първо го пое с уста, а после го възседна, така че главата му остана заровена между гърдите й, зърната го гледаха в очите. Тя се клатеше върху него, нагоре, надолу, докато не свърши с вик. После го заведе в спалнята и го накара да го направи отново, и отново.
Рано на другата сутрин, докато Гретхен беше под душа, Ферис си събра дрехите и се изниза от апартамента. Чувстваше се отвратен от себе си. Беше прекалено слаб, за да устои на първичната сила на жена си. Следващия път щеше да остави адвокатът му да говори вместо него. Когато затвори вратата на апартамента си, знаеше, че е за последно.
13.
Лангли
Прекара два дни в автомата за флипер, който представляваше Централата, в очакване да бъде привикан от Хофман. Заради бомбата във Франкфурт светлините мигаха в червено от всеки сензор на тавана и от всеки списък за наблюдение на компютъра. Имаше срещи и оперативки, и спешни привиквания от политици. Бомбата във Франкфурт беше паркирана срещу централата на германската „Ситибанк“ и взривена в пиковия час следобед. Десетки хора бяха загинали; сериозно ранените бяха три пъти повече. Ферис откри свободен компютър в оперативния център на Близкоизточния отдел и се опита да ръководи нещата в Аман от разстояние. През няколко часа се отбиваше до кабинета на Хофман в дъното на коридора, но шефа вечно го нямаше. Заместникът му загрижено го попита дали може да му помогне с нещо, но Ферис поклати глава. След известно време му стана неловко и престана да проверява. Ако дотрябваше на Хофман, щяха лесно да го намерят.
Най-накрая получи кратък имейл по вътрешната мрежа. „Чакай ме в Минсмийт Парк в 9:00“. Ферис се усмихна. Хофман беше прегърнал идеята му. Отделно съобщение от секретарката на Хофман съдържаше напътствия към част от комплекса на Централата, която Ферис никога не беше посещавал — в новата сграда, от другата страна на кафенето, близо до северната рампа. Ферис се зачуди защо просто не се срещнат както обикновено в кабинета на шефа на четвъртия етаж.
Когато на следващата сутрин стигна до конкретната врата, завари секретарката на Хофман да го чака. Оказа се, че мястото не било истинската явка, а фалшив адрес. Секретарката го преведе обратно по един дълъг коридор към една врата без никакви обозначения, където набра код, сложи палец върху биометричния скенер и изчака вратата да се отвори с щракане. Вътре имаше асансьор, който се задействаше с ключ; спускаха се петнайсетина секунди. Когато вратата се отвори, секретарката преведе Ферис през цяла поредица заключени с код врати, които ги отведоха в огромно хале — подземие без прозорци, боядисано в синьо и зелено и пълно с редици компютърни екрани и големи монитори. Десетина души работеха по бюрата и в кабинките на помещение с размерите на баскетболно игрище. Ферис погледна студената бяла флуоресцентна светлина на тавана; според него се намираха някъде под северния паркинг. Хофман стоеше до една отворена врата по средата на помещението. Махна на Ферис да отиде при него.