Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Малък свят (Академичен романс)
Малък свят (Академичен романс) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Малък свят (Академичен романс)

Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:

Дейвид Лодж е роден през 1935 г. в Лондон. Средното си образование получава в католическо училище. През 1960 г. защитава магистърска степен по английска литература в Университетски колеж, Лондон (UCL). Непосредствено след това започва работа като университетски преподавател в Бърмингамския университет. Професор по английска литература от 1976 г. Години наред съчетава преподаване, научна работа в областта на литературната критика и писане на романи. Пенсионира се през 1987 г., за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Публикувал е няколко научни труда и единадесет романа, последния, засега, през 2001 г. В момента е един от най-известните съвременни писатели на Великобритания, популярен не само в интелектуалните среди, но и сред широката читателска аудитория. Стилът му е смесица от реализъм и пародия на разнообразни литературни стилове. Дейвид Лодж е носител на една от най-престижните награди, давана за професионални постижения в различни области (но не за политика) — „Рицар на Британската империя“.
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 161
Перейти на страницу:

Акира намира страницата, която е търсил, и оставя книгата, отворена на масата. Записва, без да гледа клавишите:

„Стр. 107, 3-ти ред отдолу: Егати, ама имам мерак за няколко педалчета довечера11. — Това значи ли, че Ърни чувства внезапно желание за хомосексуален акт? И ако да, защо споменава за това пред съпругата си?“

Морис Зап би трябвало вече да е на летище Хийтроу, но нещо възпрепятства излитането от Рамидж. Самолетът все още стои паркиран пред сградата на терминала.

— Какво правят тия там — навиват му ластика ли? — подхвърля саркастично Морис към седналия до него мъж.

Мъжът се вцепенява и пребледнява.

— Да не би нещо да не е наред? — казва той с акцент на американец от южните щати.

— Видимостта, сигурно. Изглежда май нещо е мъгливо нататък. От Юга ли сте?

— Мъгла? — казва стреснато мъжът и се навежда през Морис да погледне от прозореца. Очилата му са без рамки и с леко затъмнени стъкла.

В този момент четирите самолетни двигатели дават признаци на живот, като се изкашлят един след друг, точно като в стар филм за войната и витлата се завъртат във влажния утринен въздух. Самолетът стига до края на пистата, обръща и продължава да се движи, колелата му подскачат по пукнатините на бетона без видимо увеличение на скоростта. Морис почти нищо не вижда отвъд края на крилото. Мъжът с очилата е затворил очи и стиска седалката с побелели кокалчета. Морис никога не е виждал някой така изплашен. Самолетът отново обръща и продължава да се движи.

— Излетяхме ли вече? — пита мъжът, след като няколко минути са минали без промяна в ситуацията.

— Не, пилотът май се е изгубил в мъглата — казва Морис.

Мъжът припряно разкопчава колана си, като мърмори:

— Слизам от тоя шантав самолет. — Вика към кабината: — Спрете самолета, слизам!

Една стюардеса забързва по пътеката към него.

— Не бива да правите това, сър, моля ви, сър, седнете и затегнете колана си.

След протести и уговаряния мъжът сяда обратно на мястото си.

— Аз имам един от тези, специалните билети — обяснява той на Морис, — и реших да отида от Лондон до Страдфорд-на-Ейвън по въздух. Никога вече.

В този момент гласът на капитанът прозвучава от уредбата и разяснява, че е карал нагоре-надолу по пистата, за да се разпръсне мъглата с витла.

— Не ми се вярва — казва Морис.

Маневрата, обаче, е очевидно успешна. Получават разрешение за излитане. Самолетът спира за миг в края на пистата и звукът на двигателите достига най-високата си степен. Корпусът се разтриса и задрънчава. Зъбите на южняка тракат — дали от страх или от вибрацията, трудно е да се каже. После самолетът рязко потегля, набира скорост и изненадващо бързо се издига във въздуха. Скоро те са над слоя облаци и ярка слънчева светлина облива пътниците в салона. Очилата на южняка са от фоточувствително стъкло и се превръщат в два непрогледни черни диска, така че трудно може да се каже дали страхът му е намалял. Морис се пита дали да започне разговор с него, но от двигателите идва толкова силен шум, че решава да си спести усилието, пък и в тези непрозрачни очила има нещо призрачно, което не събужда желание за сприятеляване. Вместо това, Морис изважда вестника си и наостря уши в посока към приятния звук от количката за кафе, идваща по пътеката.

Морис Зап се топли на слънцето, чашата кафе вдига пара на подноса пред него, и чете в своя „Таймс“ за сблъсъци между полиция и демонстранти срещу Националния фронт в Саутхол, за земетресения в Югославия, боеве в Ливан, политически убийства в Турция, недостиг на месо в Полша, бомбени атентати в Белфаст и много други трагедии, бедствия и насилия на различни места по земното кълбо. Но тук горе, под слънцето, над облаците, всичко е спокойно, макар и не тихо. Самолетът не вози гладко и бързо като реактивните, но има повече място за краката, отколкото обикновено, и кафето е горещо и хубаво. Както го информира вестникът, има и много по-лоши места.

— Егати — изпъшква Роналд Фробишър, навеждайки се да прибере сутрешната поща от постелката до вратата, — това пък ако не е поредното писмо от оня мой японски преводач.

Часът е 8:35 в Гринуич — както се казва, по Гринуич — тук е нулевата точка, спрямо която се изчисляват всички часови пояси. Синият плик с писмо въздушна поща, което Роналд Фробишър върти между пръстите си не е, разбира се, онова, което Акира Саказаки напечата преди няколко минути, а друго, изпратено миналата седмица. Трето се намира в товарното отделение на един джъмбо-джет някъде над Персийския залив, на път за Лондон, а още едно минава през компютризираната техника на Централната поща в Токио, препуска по конвейерни ленти, завива наляво, завива надясно, потъва и изплува като кану, борещо се с бързеи.

вернуться

11

Bugger me, but I feel like some faggots tonight — игра на думи: faggot означава и „хомосексуалист“, и „кюфте“ (б. пр.)

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)