Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Приглаждайки черната си връхна аба на коленете, Антеак се наклони към послушницата-пратеник, която бе клекнала с наведена глава точно пред светата майка. Пратеничката бе русо създание, с очи на кошута; уплахата и вълнението бяха оросили с пот лицето и врата й. Носеше прашна светлокафява роба, чийто край беше белязан от мръсотията по улиците.

— Сигурна ли си, напълно ли си сигурна? — заговори тихо Алтеак, за да успокои горкото момиче, което не спираше да трепери, съзнавайки важността на своите думи.

— Да, света майко — отговори то, без да вдига очи.

— Повтори още веднъж — настоя Антеак и помисли: Просто печеля време. Чух я съвсем точно.

Носителката на посланието вдигна поглед към нея и се загледа право в плътно поелите синьо очи — така, както бяха научени да постъпват всички послушници и служители на църквата.

— Както ми бе наредено, свързах се с иксианците в тяхното посолство и предадох поздравите ви. После попитах има ли нещо за вас.

— Знам, момиче, знам! Разказвай по същество. Пратеничката преглътна и продължи:

— Говорителят се представи като Отви Иаке, временно завеждащ посолството и заместник на бившия посланик.

— Сигурна ли си, че не е бил лицетанцьор?

— По нищо не личеше, света майко.

— Добре. Познаваме този Иаке. Можеш да продължиш.

— Иаке каза, че очакват пристигането на новия…

— Да, Хви Нории е новата посланичка. Очакват я днес.

Пратеничката навлажни с език устните си. Антеак мислено отбеляза, че се налага да върне бедното създание на програма за по-ниско ниво на обучение. Пратениците трябваше да имат по-ефикасен самоконтрол, въпреки че в конкретния случай причина можеше да бъде и важността на посланието.

— После ми каза да почакам — продължи послушницата. — Излезе от стаята и след малко се върна с тлейлаксианец. Сигурна съм, че беше лицетанцьор. Някои белези…

— Момиче, и аз съм сигурна, че си права — прекъсна я Антеак. — А сега отивай… — Не довърши, защото в стаята влезе Люсейел.

— Какви са тези послания от иксианци и тлейлаксианци, за които чувам? — попита влязлата.

— Пратеничката сега ги повтаря — каза Антеак.

— А защо не бях повикана?

Светата майка погледна нагоре към приятелката си — прорицателка, припомняйки си, че Люсейел може би бе една от най-добрите, практикуващи изкуството, но същевременно отдаваше прекомерно значение на йерархията. Беше млада и притежаваше чувствените овални черти на типа на Джесика, а подобни гени нямаше как да не бележат тенденция към своеволие и упоритост.

Тя меко отвърна:

— Твоята прислужница каза, че медитираш — Люсейел кимна, седна на сламеника и се обърна към пратеничката: