Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Лито зае обичайната си позиция в колата и затвори част от кълбообразното покривало, оставяйки само главата си на показ. Царската кола изскриптя по ситните камъчета върху платното на пътя, когато бе приведена в движение.

Айдахо застана рамо до рамо с Монео и пое в бавен бяг до него.

— Има приспособления за движение над повърхността, а той използва колелата — прошепна новият гола. — Защо го прави?

— Господарят Лито ги предпочита пред антигравитацията.

— Какво тогава движи колата? Как я управлява?

— Не си ли го питал?

— Нямаше удобен случай.

— Царската кола е иксианска направа.

— Какво значи това?

— Говори се, че господарят Лито я задвижва и управлява с мисъл, насочена по подходящ начин.

— А ти не знаеш ли как точно?

— Подобни въпроси не му харесват.

Дори за най-приближените до него Бог-Императора си остава загадка.

— Монео! — извика Лито.

— По-добре се върни при стражата — бързо каза икономът, давайки знак на голата да изостане.

— Предпочитам да мина с тях по-напред — отговори също тъй бързо Айдахо.

— Господарят Лито не го иска! А сега се върни.

Монео побърза да заеме мястото си встрани и надалече от лицето на Лито, след като видя, че Айдахо изостана, премина през групата на царедворците и спря при задната редица-пръстен на стражата. Лито погледна към него:

— Е, Монео, струва ми се, че се справи много добре.

— Благодаря, господарю.

— Знаеш ли защо Дънкан иска да бъде пред всички?

— Разбира се, господарю. Там следва да е твоята гвардия.

— А нашият закрилник подушва опасност.

— Господарю, не те разбирам. Не мога да проумея защо постъпваш по този начин.

— Прав си, Монео.