![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
— Според мен все още не си ми казала как мога да задоволя любопитството ти.
— Искаме научните ви познания! — Височайшата почитаема мама понижи тона си. — Да бъдем разумни. С ваша помощ бихме могли да превърнем в действителност една утопия.
И още: да сразите всичките си врагове и всеки път да стигате до оргазъм.
— Смяташ, че науката държи ключовете към утопията?
— И към по-добра организация на нашите дела.
Помни: Бюрокрацията облагодетелства конформизма… Спомага за въздигане на „фаталната глупотевина“ до статут на религия.
— Типичен парадокс, височайша почитаема мамо. Науката трябва да носи силата на новото. На промяната. Ето защо тя и бюрокрацията са винаги във война.
Познава ли корените ни? — Помисли за силата! Както и за онова, което можете да държите в ръцете си! Не знае. Лусила истински се зарадва на представите на почитаемата мама за упражняването на властта. Пълен контрол над вселената, ала без да бъде потърсено равновесие. Погледът ви винаги е отправен навън, никога навътре. Не сте се подготвяли да улавяте собствените си фини реакции, а само сте трупали мускулна маса (сила, власт), за да можете да превъзмогнете всичко, което според вас е препятствие. Слепи ли бяха тези жени? Тъй като Лусила не заговори, почитаемата мама каза:
— В библиотеката намерихме доста неща за „Бин Тлейлакс“. Вещице, присъединили сте се към тях в много отношения. Цяла камара проекти; как да се неутрализира невидимостта на не-кораб, как да се проникне в тайните на живата клетка, във вашата Мисионария Протектива, както и в нещото, наречено „Езикът на Бога“.
Лусила леко се усмихна. Страхуваше ли се тя, че някъде може да има истински бог?
Нека захапе мъничко! Бъди откровена.
— Нищо не сме правили заедно с тлейлаксианците. Хората ти са изтълкували неправилно намереното. Не искате никой да ви гледа отвисоко, така ли? А как ще го приеме Бог според вас? Ние разпространяваме различни религии, които ни пазят и помагат. Такова е предназначението на Мисионария Протектива. Докато тлейлаксианците имат само една…
— Организирате религии?
— Не съвсем. Организационният подход към религията е винаги апологетичен. Ние не го приемаме.
— Започваш да ме отегчаваш. Защо намерихме толкова малко за Бог-Императора?
Напад!
— Може би вашите хора са унищожили събраното.
— Аха, значи проявявате интерес към него. Както и вие, Мадам Паяк!
— Позволявам си да мисля, височайша почитаема мамо, че Лито II и неговата Златна Пътека са били обект на изследвания в много от академичните ви центрове.
Жестоко!
— Нямаме академични центрове!
— Изненадва ме интересът ти към него. — Нищо специално.
А оня футар се хвърли от дъба, поразен от мълния! Наричаме неговата Златна Пътека с думите „фиктивна гонитба“. Той я запрати в безбрежните ветрове и отсече: „Виждате ли? Натам отива.“ Това бе Разпръскването.
— Някои предпочитат да го наричат „Стремежът“.
— Успя ли наистина да предскаже бъдещето ни? Може би точно това те интересува?
Удар в десетката!
Височайшата почитаема мама се изкашля с ръка на устата.
— Твърдим, че Муад’Диб създаде бъдещето. Лито II го унищожи. Но ако можех да знам…
— Моля те! Височайша почитаема мамо! Хората, които искат от оракула да предскаже бъдещето им, всъщност търсят да узнаят къде е зарито съкровището.
— Разбира се!
— Да узнаеш цялото си бъдеще, и нищо не ще те изненада така ли? За това ли говорим?
— Да, казано обаче с много думи.
— Следователно не искаш да разбереш бъдното, а да продължиш завинаги сегашното.
— Не бих могла да го кажа по-добре.
— Но не пропусна да отбележиш, че съм ти досадила!
— Какво?
Оранж в очите й. Внимателно.
— Завинаги без изненади, а? Възможна ли е по-голяма скука?
— Ой! Стига… Нямах това предвид.
— Е, височайша почитаема мамо, остава ми само да ти кажа, че не разбрах какво си мислила.
— Няма значение. Утре ще се върнем към въпроса. Помилване!
Дребната жена се изправи:
— Влизай обратно в клетката.
— Ами яде? — жалостиво се заинтересува футарът.
— Долу съм ти приготвила чудничко нещо за хапване, мили. После ще те почеша по гърба.
Лусила влезе в клетката. Височайшата почитаема мама хвърли след нея една възглавница с думите:
— Сложи я под шигъровата жица. Виждаш ли колко любезна мога да бъда?
Плътно щракна вратата на тръбообразния затвор, футарът в неговата си клетка се плъзна обратно към стената. С рязък звук панелът също зае старото си място.