![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
— Намираш ли ни привлекателни? — попита тя. Необичаен въпрос.
— Всички хора от Разпръскването притежават странна привлекателност — отвърна Лусила.
Нека мисли, че съм видял мнозина от тях, включително и враговете й.
— Във вас има нещо екзотично, искам да кажа достатъчно странно и ново — добави.
— А сексуалните ни възможности?
— Естествено е да се приемат като аура за казаното. Понеже действат възбуждащо и са като магнит за някои хора.
— Но не и за теб.
Атакувай брадичката! — подсказа тълпата. — Защо пък не?
— Височайша почитаема мамо, внимателно оглеждах брадичката ти.
— Така ли? — прозвуча с искрена изненада.
— Очевидно се е запазила от детските ти години. Можеш да се гордееш със спомена за младежкия си вид.
Хич не й се понрави, но не иска да го покаже. Още един удар в същото място.
— Обзалагам се, че любовниците ти често те целуват по нея. Вече е гневна, ала не бива да изпусне яда си.
Ще ме заплашваш, а? Ще ме предупреждаваш да не си служа с Гласа!
— Целуне брадичка — намеси се футарът.
— По-късно, драги. А сега ще млъкнеш, нали? Изкара си го на горкия любимец.
— Явно има какво да ме питаш — изрече Лусила с възможно най-благия си тон, което бе още едно предупреждение за добре запознатите:
Аз съм от онези, които заливат всичко с гъст шербет. „Прекрасно! Колко е приятно, когато сме с вас. Толкова е хубаво! Как добре сте се справили! Лесно. Бързо“ Сложи поредното наречие по свой избор. Височайшата почитаема мама имаше нужда от известно, макар и кратко време, за да се съсредоточи. Усещаше, че е изпаднала в неизгодно положение, ала не разбираше какво точно се е случило. Запълни мига със загадъчна усмивка, след което продължи:
— Вече казах, че ще те пусна.
Тя натисна нещо отстрани на стола си; една от секциите на тръбообразната клетка се отдели заедно с плетеницата от шигърова жица. Същевременно от подов панел точно пред нея се издигна нисък стол.
Светата майка седна на стола, като коленете й почти докосваха водещата разпита.
Краката. Не забравяй, че убиват с краката.
Сви пръстите на ръцете си и едва тогава си даде сметка, че вече ги е стегнала в юмруци. Проклето напрежение!
— Трябва да хапнеш и да пийнеш — каза височайшата почитаема мама.
Тя отново натисна нещо на страничния плот на стола си. До Лусила се приближи поднос — чиния, лъжица и чаша, пълна догоре с червена течност.
Изфуква се с играчките си.
Вдигна чашата.
Отровно ли е? Първо го помириши.
Вдъхна напитката. Стимулиращ чай и мелиндж.
Колко съм гладна!
Върна празната чаша върху подноса. Продължаваше да усеща с езика си острия мирис на мелиндж.
Какво е решила да прави с мен? Нима ми угажда?
Чувстваше как потокът на подправката я отпуска. Оказа се, че в чинията е сервиран боб в пикантен сос. Изяде го, след като опита ястието за нежелателни прибавки. В соса имаше чесън. За частица от секундата тя се обърна към Паметите, търсейки справка за прибавката — ползвана във фината кулинария като резултатно средство срещу върколаци, както и за силно въздействие при метеоризъм.
— Харесва ли ти храната ни?
Лусила обърса брадичката си и каза:
— Много е вкусна. Заслужаваш поздравления за главния си готвач. Никога не прави комплимент на главния готвач в частно заведение. Главните готвачи могат да бъдат подменяни. Само съдържателката е несменяема.
— Великолепен привкус на чесън — допълни.
— Поровихме се в част от библиотеката, задигната от Лампадас.
Със злорадство: Виждате ли какво сте изгубили? И завърши:
— Колко брътвеж почти за нищо.
Дали не иска да и стана библиотекарка? — мълчаливо изчака Лусила.
— Според някои мои помощници там може да има нишки към гнездото ви на вещици или поне нещо, което да ни подскаже как по-бързо да ви унищожим. И толкова много езици!
Нима й трябва преводач? Бъди пряма!
— Какво ви интересува?
— Съвсем малко. Кому биха потрябвали сводни материали за Бътлъровия джихад#?
— Тогава също са съсипвали библиотеки.
— Не се отнасяй снизходително към мен. По-схватлива е, отколкото мислехме. Продължавай с безкомпромисния тон.
— Аз също имам усещането за снизходително отношение.
— Слушай, вещице! Мислиш си, че можете да бъдете безмилостни при защитата на своето гнездо, но наистина нямате представа за истинската липса на милост.