Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
— В няколко различни истории се споменава за корона със скъпоценности, но някъде пише и за богато украсен меч.
Джордан взе отново бутилката, изпразни я на един дъх и му я подаде. Ноа не каза нищо. Стана и донесе още две бири.
— Чети по-нататък, сладурче — подкани я той и се отпусна до нея.
Тя се отдръпна. Когато й предложи едната бутилка, поклати отрицателно глава.
— Не, благодаря. Тази вечер не съм в настроение за бира.
Събра листовете и ги сложи в кутията.
— Дори и проучванията на професора да са силно изопачени и пристрастни, той наистина е вярвал в съществуването на някакво съкровище. Сигурна съм, бил е убеден, че семейство Бюканън са го откраднали от рода Макена.
— Наистина ли смяташ, че е имало съкровище?
— Да — малко засрамено призна тя, но побърза да добави: — Май се поувлякох с всичко това. Сигурно позволих на въображението си да се развихри прекалено силно. — Облегна се назад и протегна крака. — Макар че някои от историите са… наистина са забавни, защото са толкова… далеч от настоящето.
— Така ли? Я ми разкажи още една история за преди лягане.
Той остави недокоснатата бира на нощната масичка до тази, която бе предложил на Джордан, кръстоса глезени и затвори очи.
— Готов съм, сладурче. Имало едно време… Прочети ми нещо кърваво.
Тя запрелиства изследването, докато не откри една наистина кървава история. Описанията бяха много живописни и подробни и навярно затова на Ноа му харесаха толкова много. Когато свърши, му разказа за една друга битка.
— Според легендата, двама ангели се спуснали на земята, за да придружат душата на един убит воин в рая. Това се случило по време на жестоки сражения. Твърди се, че всички воини от двете страни на бойното поле видели идването на ангелите. Внезапно времето спряло своя ход. Някои от бойците тъкмо вдигали мечовете си, а други се канели да хвърлят копията или боздуганите си, когато всички замръзнали на място. Гледали като омагьосани как воинът се издига в небето.
— И какво се случило после?
Тя сви рамене.
— Предполагам, че са дошли на себе си и са продължили да се бият.
— Хареса ми. Прочети още една — примоли се той.
— Какво искаш да е — романтично или кърваво?
— Чакай да си помисля — рече той, без да отваря очи. — Аз съм в леглото, а до мен е оскъдно облечена жена, която отчаяно копнее за малко действие…
Тя го сръга в ребрата.
— Не съм толкова оскъдно облечена. Имам тениска и шорти. Няма нищо оскъдно в облеклото ми.
Очите му останаха затворени, но устните му се разтеглиха в усмивка.
— Да, но затова пък знам, че под тениската и шортите не носиш нищо друго.
Младата жена бързо погледна гърдите си. Слава богу, нищо не се виждаше през тениската.
— Само ти можеш да си помислиш подобно нещо.
— Всеки мъж би го направил.
— Не го вярвам — изсумтя тя.
— Такива сме ние — засмя се Ноа.
Джордан се опита да придърпа чаршафа към гърдите си, но той го бе затиснал с крак.
— Ами опитай се да не мислиш за това.
Той отвори едното си око.
— Да не мисля за това?
— Искаш ли да чуеш друга история или не?
— Хм.
Тя въздъхна.
— Какво беше това „хм“?
— Ти не възрази, че се нуждаеш от малко действие от моя страна.
Сега вече я хвана натясно.
— Не смятам за нужно да отговарям на подобна безсмислица. Каква история би искал да чуеш?
Отново бе успял да я раздразни. Не разбираше с какво го е предизвикал, но го бе направил.
— Ядосах ли те с нещо, сладурче?
Тя завъртя очи. О, господи!
— Изобщо не си ме ядосал. Ще прибера листовете — заплаши го.
— Извинявай. Просто ти толкова лесно…
— Това ми казват всички момчета — пошегува се Джордан.
— Нима? А добра ли си?
В очите й проблеснаха закачливи искрици.
— А ти как мислиш?
Ноа не каза нищо. Взря се в невероятните й сини очи и изгуби нишката на мисълта си. Сексуалните задявки му бяха станали втора природа, но внезапно не знаеше какво да отговори. Представата за Джордан — без тениска, без шорти, как се люби — изплува в съзнанието му и го остави безмълвен.
Грабна двете бутилки бира и се запъти към стаята си.
Когато най-после заговори, гласът му прозвуча дрезгаво:
— Мисля, че е по-добре да си лягам.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Два телефона иззвъняха едновременно.
Звуците, идващи откъм стаята на Ноа, събудиха Джордан. Тя се претърколи в леглото и отвори леко очи, докато го слушаше да отговаря на позвъняването, което й се стори, че идваше от мобилния му телефон. Чу го да моли скъпата да изчака минута и след това отговори на другото позвъняване. Очевидно не му се понрави онова, което му казваше обаждащият се, затова гласът му стана суров. След това започна да дава резки заповеди. Чу го да обяснява със своя по-добре не ми се изпречвай на пътя тон, че очаква резултати до обяд.