Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
Вървенето не беше много приятно. Не спираха, само си подаваха буретата в движение, за да се отменят в носенето. Джейсън и другите трима ранени бяха освободени поне от тази задача. Никак не им беше лесно да се катерят нагоре по хлъзгавата трева и Джейсън едва стъпваше от болка в крака си, по който непрекъснато се стичаше кръв и му влизаше в ботуша. Непрестанно изоставаше, походът му се струваше безкраен. Всички го бяха задминали и в един момент прехвърлиха някакъв хребет и изчезнаха от погледа му. Той изтри дъжда и потта от очите си и продължи да куцука напред, като се мъчеше да не се отклонява от неясните им следи във високата трева, която вече се изправяше и ги заличаваше. Темукин се появи горе на върха и го погледна, сложил ръка на дръжката на сабята, а Джейсън се забърза, напрегнал до краен предел остатъка от силите си. Само да се препънеше и отиваше при моропите.
След неизвестно колко време той се озова сред малката група хора, седнали на тревата с гръб към познатата каменна кула, и това му дойде като гръм от ясно небе.
— Темукин замина — рече Аханк. — Ти си следващият. Всеки от първите десет души на въжето ще качва по едно буре от този барут.
— Страхотна идея — промълви Джейсън и се свлече безжизнен върху мократа трева.
Когато отново с мъка се надигна в седнало положение, за да види как да нагласи грубите си превръзки, му се стори, че е изминала цяла вечност. Един номад му донесе буре с барут, здраво впримчено в хамут от кожени ремъци, и клуп, който трябваше да си нахлузи на врата. Скоро след това въжето слезе и той се остави да го привържат към него. Облегна глава на барута, заспа веднага щом започна изкачването и не се събуди, докато не го издърпаха към ръба на урвата, където трясна чело в скалата. Чакаха ги моропи с пресни сили и на него му бе разрешено да се завърне в лагера сам, без барута. За да направи ездата поносима, той остави животното да се движи колкото може по-бавно, но когато се добра до собствената си камача, усети, че няма сили да слезе от него.
— Мета! — разнесе се дрезгавият му глас. — Помогни на един ранен ветеран от войните. — Когато пирийката подаде глава от отвора на камачата, той се олюля и след това се отпусна. Тя го хвана, преди да се стовари на земята, и го внесе на ръце в шатрата. Беше му доста приятно.
— Би трябвало да хапнеш нещо — строго рече Мета. — Достатъчно пи.
— Глупости — отвърна й той, като отпиваше от желязната чаша и мляскаше с устни. — Не само съм загубил кръв… просто нямам никаква кръв. Апаратът за първа помощ показа, че съм частично обезкръвен, и ми вкара доста силна доза желязо, за да компенсира. Освен това съм твърде уморен, за да ям.
— Показанията сочеха, че имаш нужда и от кръвопреливане.
— Това е малко трудничко тук. Ще пия големи количества вода и всяка вечер ще вечерям кози дроб.
— Отвори! — извика някой и задърпа нанизания и завързан вход на камачата. — Говоря с гласа на Темукин.
Мета прибра апарата под една кожа и се приближи към входа. Гриф, който раздухваше огъня, вдигна пиката и я намести в ръката си. Един войник пъхна глава през отвора.
— Трябва да се явиш при Темукин.
— Веднага идвам, така му кажи.
Войникът взе да спори, но Мета му изви носа и го изблъска от отвора. След това го завърза отново.
— Не можеш да отидеш — отсече тя.
— Нямам избор. Раните зашихме на ръка с конец от черво, това е приемливо, а антибиотиците не могат да се забележат. Желязото вече се просмуква в костния ми мозък.
— Нямах предвид това — разсърди се Мета.
— Знам какво си имала предвид, но едва ли можем да направим нещо. — Той извади апарата и завъртя регулатора. — Болкоуспокоител в крака, за да мога да ходя с него, и една хубава доза стимуланти. Това пристрастяване към лекарствата ми отнема цели години от живота и се надявам, че има кой да го оцени.
Той се изправи, но Мета го сграбчи за раменете.
— Не, в никакъв случай!
Джейсън използва по-нежна бойна тактика, като обгърна лицето й с ръце и я целуна. Гриф изсумтя презрително и се зае отново с огъня. Ръцете й се отпуснаха.
— Джейсън — каза тя със запъване, — това не ми харесва. И няма с какво да ти помогна.
— Напротив, има, но не в този момент. Просто удръж крепостта още малко. А аз ще покажа на Темукин как да прави голямото си бум, измъкваме се оттук и се връщаме на кораба. Ще му кажа, че отивам да доведа Пирийското племе, и точно това възнамерявам да направя. Както и още някои неща. Колелото се върти, плановете се осъществяват и на Фелисити скоро ще настъпи нов ден.
Лекарствата го замайваха и изпълваха с въодушевление и той си вярваше на всяка дума. Мета, която бе прекарала твърде дълго приведена над огъня от говежди тор в този замръзнал лагер, не споделяше ентусиазма му. Но го пусна да върви. Дългът преди всичко — това беше урокът, който пирийците научаваха още в детската градина.