Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
— Колко са нападателите според теб? — попита Джейсън, докато носачите на барута бързо излизаха навън.
— Много. Десет пъти по толкова, колкото са пръстите на един човек, а може и повече. Заминавай с барута, атаката наближава.
Така си и беше. Върху стената зачаткаха куршуми и през отворите за стрелба взеха да проникват и вътре. Гласовете на нападателите ехтяха вече съвсем наблизо.
„Колкото може да преброи човек“ — мислеше си Джейсън, докато подскачаше и куцукаше към моропа, който го чакаше отвън. Пръстите на ръцете и краката на човек, двайсет. Десет пъти по толкова — двеста. А техният отряд наброяваше най-много двайсет и трима, в случай че през последната атака не бяха загинали още хора. За пренасянето на барута трябваха десет човека, по един за буре, и Джейсън като технически съветник. В крайна сметка за атаката оставаха тринайсет копиеносци. Тринайсет срещу двеста. Варварски късмет, няма що.
След това всичко стана много бързо. Джейсън едва успя да се покатери върху седлото си и носачите на барута тръгнаха, тъй че той поизостана. До задната част на сградата стигнаха точно когато се появиха първите нападатели. Останалите тринайсет ездачи връхлетяха върху тях и победоносният рев на пехотинците мигновено се превърна в смесица от ужас и болка. Джейсън погледна крадешком през рамо и видя катурнатия топ, както и разбягалите се на всички посоки войници, а моропите и кръвожадните ездачи сееха смърт сред редовете им. В следващия миг обаче пред него се възправиха дърветата и той отклони вниманието си към плющящите колони.
Веднъж скрили се в гората, те спряха и зачакаха. След минута се разнесе тупуркане на галопиращи копита и седем моропа връхлетяха в подгизналия храсталак. Един носеше на гърба си двама ездачи. След всяка схватка броят им намаляваше.
— Продължавайте — заповяда Темукин. — Движете се по обратния път. Ние ще останем тук и ще ги задържим, ако се опитат да ни следят.
Джейсън и носачите на барута тръгнаха, а другите слязоха на земята и заеха позиция на границата между гората и откритото поле. Доста решителна атака щеше да е нужна, за да се проникне през смъртоносните стрели, готови да полетят иззад прикритието на гората.
Джейсън не изпитваше никакво удоволствие от ездата. Не се бе осмелил да вземе със себе си апарата за първа помощ и сега съжаляваше, че не е поел този риск. Никога през живота си не се бе опитвал да превързва две хлъзгави рани с твърда като картон козя кожа и през същото време да препуска по лъкатушна пътека върху гърбат мороп. Тайничко се надяваше, че никога повече няма да му се наложи отново да го прави. Преди да се доберат до оплячкосания чифлик, ги застигнаха и останалите ездачи и всички заедно продължиха в галоп, изтощени и мълчаливи. Джейсън беше безвъзвратно изгубил посоката на потъналите в мъгла и скрити между дърветата пътеки и всички му се струваха еднакви. Но номадите имаха много по-добро чувство за ориентация и яздеха неотменно към целта. Моропите се препъваха и единствено острите шпори ги заставяха да продължават напред. По хълбоците им струеше кръв и попиваше във влажната козина.
Когато стигнаха до реката, Темукин даде знак да спрат.
— Слизайте — заповяда той — и вземете от дисагите си само най-необходимото. Животните оставяме тук. А сега давайте един по един по това възвишение и към реката. — И той тръгна пръв, повел собственото си животно.
Джейсън беше твърде замаян от изтощение и болка, за да вникне в това, което ставаше. Когато най-сетне се дотътри с животното си до речния бряг, с учудване забеляза, че там имаше само група хора и нито един мороп.
— У тебе ли е най-необходимото? — попита Темукин, като пое юздата от ръцете му и издърпа моропа близо до брега. Джейсън кимна и пълководецът замахна зловещо с опакото на ръката си, в която държеше двуострия нож, и преряза гърлото на животното, като почти му отсече главата. След това се дръпна бързо, за да избегне пулсиращата струя кръв, опря крак в поклащащото се туловище и го бутна в реката. Бързото течение го отнесе почти веднага от погледите им.
— Машината не може да качва моропи по урвата — заяви Темукин. — А телата им не бива да са до мястото, където се спускаме, защото така ще се издадем и войниците ще ни причакат. Ще вървим пеш. — И той отправи поглед към ранения крак на Джейсън. — Нали можеш да ходиш!
— И още как. Никога не съм се чувствал по-добре. След две безсънни нощи и хиляда километра препускане ми липсва само една малка разходчица. Давай! — Джейсън тръгна колкото се може по-бързо, като се опитваше да не накуцва. — Ще занесем у дома този барут и аз ще ти покажа как да си служиш с него — припомни му той, да не би пълководецът да е забравил.