Проходът на сломените сърца
- Автор: Маклейн Алистър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проходът на сломените сърца». Краткое содержание книги:
Рецептата му е проста, но с простотата на гениалното: действието в повечето му романи се развива в затворено за външното въздействие пространство (подводница, арктическа база, движещ се влак, завод за бактериологическо оръжие, който никой няма право да напуска). А вътре в този затворен свят, където всички са близки приятели и животът на всеки зависи от ближния, започват да се извършват варварски престъпления. Единият от тези приятели е предател и убиец — ала кой?
— Това е ужасно — простена глухо той. — Ужасно! С мен е свършено. О, Господи!
О’Брайън злобно просъска:
— Не ви се виждаше толкова ужасно, когато разбрах що за стока сте — че сте фалшифицирали изборите и сте изразходвали цяло състояние за подкупи, само и само да станете губернатор, и ви предложих да се присъедините към мен и Нейтън. Не беше ужасно, когато сам предложихте Нейтън като най-добрия — по вашите думи — агент и лично го назначихте за надзирател на индианските резервати. Не беше ужасно, когато поискахте и настояхте да получите половината от всичко, което припечелихме. Ще повърна, като ви слушам, господин губернатор Феърчайлд!
— Да, ама и през ум не ми мина, че ще бъда замесен в нещо подобно — скръбно промърмори губернаторът. — Всички тези убийства… Как може един честен човек да живее със спокойна съвест след всичко това? — Той не обърна внимание, нито дори чу възклицанието на О’Брайън, който явно не вярваше на ушите си. — Не ми казахте, че племенницата ми е нужна като заложница в случай, че възникнат усложнения с баща и. Не ми казахте…
— Ако знаехте само какво ми иде да ви кажа! — произнесе Пиърс натъртено. — Но сега трябва да мисля за друго.
— Нали сте хора на действието — опита да бъде саркастичен Феърчайлд, но успя само да прозвучи още по-потиснато. — Защо тогава не направите нещо?
О’Брайън го изгледа презрително.
— Какво да направим, глупако? Видя ли барикадата от дърва, която са издигнали в дъното на товарния вагон? С топ не можем да я разбием, а те в това време вероятно надничат през някоя дупчица с пистолети в ръце, готови да надупчат първия от нас, който си покаже носа през вратата. От два метра — додаде мрачно — малко вероятно е да не улучат.
— Ами кой ви кара да ги нападате фронтално? Идете в дъното на вагона, покачете се на покрива и оттам ги атакувайте. По този начин ще бъдете над тях и всеки в товарния вагон ще бъде на мушката ви.
О’Брайън се позамисли, после рече:
— Може и да не сте чак такъв глупак.
Докато Дийкин изучаваше контролното табло на локомотива, Клеърмонт подклаждаше огъня в пещта, а Марика — седнала върху купчина дърва и наметната с брезентово платнище, за да се предпази от снега — не откъсваше поглед от вратата на първия вагон през стратегическа дупка в барикадата от дърва. Клеърмонт затвори вратата на пещта и се изправи.
— Значи, казвате, че е Пиърс?
— Да — рече Дийкин, — Пиърс. От доста време е в списъка на заподозрените. Вярно, че дълго време е бил това, за което все още се представя, но преди шест години е минал на противниковата страна. За света обаче той си остава човекът на Чичо Сам, който бащински се грижи за индианските резервати. Бащински! Уиски и оръжие!
— А О’Брайън?
— Нищо нямаме срещу него. Всяка подробност от военната му кариера е добре известна. Добър воин, но като човек — продажна душа. Спомняте ли си голямата сцена със срещата им като бойни другари в бара на Рийз Сити? Как си припомняха с Пиърс славните дни в Чатануга през шейсет и трета? О’Брайън действително е бил там. Но на Пиърс и кракът му не е стъпвал тогава по онези места — бил е на хиляди мили от Чатануга, разузнавач сред индианците за една от шестте кавалерийски дивизии, свикани от Невада — или по-скоро това, което на следващата година се обяви за щата Невада. Затова веднага ми стана ясно, че и О’Брайън е от същия дол.
— В такъв случай това важи и за губернатора?
— А как иначе? Той е слаб и алчен, а като властолюбец едва ли има равен на себе си.
— Значи, ще им прави компания на бесилото?
— И още как.
— Виждам, че всички са били в списъка ви на заподозрените.
— Такава ми е работата.
— А защо не и аз?
— Защото отказахте да качите Пиърс във влака. Това ви изчисти от подозрения. Аз обаче исках да се качи — както и моя милост. Не беше особено трудно, предвид великолепните обяви за издирване на престъпници, разпространени от моята служба.
— Добре ме метнахте. — Гласът на Клеърмонт прозвуча огорчено, но не и враждебно. Всички ме метнаха. Правителството или армията все пак можеха да ми се доверят.
— Никой не ви е лъгал. Просто подозирахме, че във Форт Хъмболт има нещо нередно и решихме да се презастраховаме. Когато се качих на този влак, не знаех нищо повече от самия вас за това, което става във форта.
— Сега обаче знаете?
— Знам.
— Дийкин! — Дийкин се извъртя. Викът прозвуча откъм гърба му. Той се пресегна за пистолета, затъкнат в колана му. — Държим малката на мушката, Дийкин! Не прави опити да хитруваш!
Дийкин не направи опит да хитрува. На покрива на вагона седеше Пиърс, провесил крака над ръба. Колтът в ръката му не трепваше, а изпитото му ястребово лице бе изкривено в твърде недружелюбна усмивка.