Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
Плашилото.
В черна униформа на Седми взвод.
— Хайде — каза Скофийлд. — Да се махаме оттук.
Книгата скочи от три метра височина върху неподвижната миниплатформа, където вече го очакваха Джулиет и президентът.
Тук, в сянката на голямата платформа, беше тъмно.
В момента, когато всички се озоваха на миниплатформата. Джулиет натисна един бутон в малкото табло на пода.
Независимата платформа бързо се плъзна надолу по собствените си релси. Беше много по-бърза от голямата.
Докато измъкваше Сексмашината от кабината на влекача. Скофийлд забеляза няколкото оръжия, които се бяха изсипали от експлодиралата пилотска кабина на Найтхоук Две — два автомата МР–10, няколко гранати, един лъскав 44-калибров полуавтоматичен пистолет „Пустинен орел“ и — което го зарадва най-много — две оръжия с форма на пушка, все още в черните си кожени кобури за гръб, които при експлозията навярно бяха изпаднали от оръжейната на Найтхоук Две.
Приличаха на автомати, но цевите им бяха широки и къси и имаха две ръкохватки. От дулата им обаче се подаваха хромирани куки с подобни на луковици магнитни глави.
Това бяха прословутите „Армалайт“ МН–12 Магхук, автоматични куки с мощен магнит за залепване към метални повърхности.
— Охо… — възкликна Скофийлд, грабна двата магхука и подаде единия на Сексмашината. Грабна и един МР–10 и големия пистолет „Пустинен орел“, който затъкна в колана си…
Дзън!
Вратите на пътническия асансьор изведнъж се отвориха…
… и изсипаха десет въоръжени до зъби командоси.
Уилис Питона и част Чарли.
Очите на Питона едва не изхвръкнаха при гледката на застаналия на няколко метра от него Скофийлд, облечен отгоре на всичко в униформа на Седми взвод.
Командосите вдигнаха автоматите.
— Мамка му — изръмжа Скофийлд, набута Сексмашината обратно в кабината на влекача и също се хвърли вътре, за да избегне пороя от куршуми.
Скофийлд превключи рязко на задна скорост — помоли се от все сърце влекачът да тръгне — и настъпи газта.
Влекачът подскочи и с хвърлящи искри задни гуми се изскубна от останките на Найтхоук Две.
Хлебарката се понесе като бясна със задницата напред, мина на косъм покрай ръба на шахтата и се насочи към изоставената барикада.
След като се обърна, за да погледне накъде се е понесъл, Скофийлд забеляза барикадата, но с една секунда закъснение.
Натисна спирачките и тритонното возило се завъртя на 180 градуса. Муцуната на хлебарката описа дъга и помете барикадата.
Хлебарката се закова на място.
Скофийлд заби глава в несъществуващото предно стъкло. Вдигна очи, за да види къде е попаднал, и с изненада установи, че вратата на кабината се намира на не повече от метър от стола, върху който лежеше президентският куфар — Футбола.
Божичко!
Дръжката му все така беше прикована към пода с титаниевото въже, но тъй като президентът го беше нулирал само преди няколко минути, командосите съвсем правилно бяха решили, че единствената му грижа оттам нататък ще е да избяга от това място.
И сега Футбола беше на стола, абсолютно неохраняван.
Скофийлд не пропусна възможността и изскочи от шофьорската кабина.
Командосите от Чарли се приближаваха и обсипваха хлебарката с килограми олово.
Скофийлд се прикри зад масивния влекач, извади от джоба си единия от миниатюрните лок-бластери на Седми взвод, закрепи го на скобата, към която беше привързан куфарът, натисна бутона и побърза да се отдръпне.
Едно…
Две…
Три…
Взривът беше кратък и отсечен.
Титаниевото въже се откъсна от пода и Футбола беше свободен. Скофийлд го грабна и се хвърли в кабината тъкмо когато командосите стигнаха до хлебарката.
Двама се хвърлиха към задницата й и се вкопчиха в нея. В същия момент Скофийлд натисна педала на газта. Внезапният старт завари командосите неподготвени и единият падна по задник на пода.
Рефлексите на втория бяха по-добри. Той пусна автомата си и се вкопчи в покрива на влекача с две ръце.
Скофийлд подкара хлебарката покрай южната страна на огромната елеваторна шахта — със свистящи гуми, ревящ двигател и излишен пасажер на покрива.
Източно от шахтата беше МП Едно — роторите му продължаваха да се въртят.
Точно там трябваше да се озове. Да паркира до МП Едно, да влезе вътре и да изчезне през долния люк и оттам във вентилационната шахта.
Но надеждите му станаха на пух и прах, когато трима командоси излязоха иззад президентския хеликоптер с вдигнати автомати.
Чакаха го.