Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
Майката си погледна часовника и долепи гръб до лявата стена на хангара.
8:20.
Десет минути, та президентът да стигне до Футбола.
Докато се промъкваше покрай стената и оглеждаше помещението за врагове, забеляза един голям правоъгълен бокс. Триметровата стоманена врата на бокса висеше полуразрушена на пантите си.
— Ами да — каза тя.
— Какво? — попита Хърби зад гърба й.
— Скоро се счепкахме тук с онези от Седми взвод. Те изстреляха два стингъра — единият удари този бокс, а другият проби някакви резервоари за вода над вратата на пътническия асансьор.
— О! — каза Хърби.
— Я да видим какво е останало.
Малко по-нагоре огромната елеваторна платформа се издигаше към главния хангар.
Първи се показаха над ръба на квадратната шахта останките на АУАКС-а.
След това обезобразената опашна част на фюзелажа…
… след това съвсем здравият радарен купол…
… след това прекършените крила…
Останалата част от потрошения самолет се издигна бавно и тогава с едно гръмко буум! Платформата се закова наравно с ръба на шахтата.
Настъпи продължителна тишина.
Навсякъде из приземния хангар личаха следите от битката, която се беше разразила тук преди час и половина.
МП Едно — все още прикачен към влекача си — стоеше от западната страна на платформата, а полуразрушеният му близнак Найтхоук Две и хлебарката му стърчаха северно от платформата, близо до пътническия асансьор.
От източната страна на АУАКС-а обаче се виждаше нещо съвсем ново: екип от десет командоси от Седми взвод — част Браво — разположени между елеваторната платформа и вътрешната сграда, прикрити зад полукръгла барикада от дървени палети и контейнери „Самсонайт“.
Върху стола в центъра на барикадата лежеше отворен един познат стоманен куфар, от чиято вътрешност проблясваха червени и зелени лампички и осветяваха клавиатура и стъклена подложка на анализатор на отпечатъци.
Футбола.
Капитан Бруно Макконъл Боата — сивоокият командир на част Браво — огледа подозрително обезобразения АУАКС.
Счупеният самолет просто стърчеше в центъра на огромния хангар — притихнал, неподвижен — чудовищна купчина старо желязо.
Тишина.
— Какво става при вас, Майка? — прошепна гласът на Скофийлд в слушалката й, която бяха взели от един загинал агент на Секретната служба.
Долу на ниво 1 Майката проучваше повреденото разпределително табло. Ракетата беше унищожила половината. Останалата половина не беше в много добро състояние — някои устройства работеха, други висяха на разтопените си кабели, изтръгнати от гнездата. В момента Хърби Франклин тракаше по клавиатурата на оцелелия компютърен терминал.
— Секундичка — отговори тя в микрофона на китката си.
— Ей, Айнщайн, какво става?
Франклин се намръщи.
— Нищо не разбирам. Някой вече е идвал тук преди двадесет минути, точно в осем часа. Прекъснал е основното захранване. В момента цялата база е на аварийно захранване…
— Можеш ли да изключиш камерите?
— Няма нужда. Били са отрязани, когато е било прекъснато основното захранване. — Хърби се обърна към Майката.
— Вече са изключени.
Горе в главния хангар вратите на пътническия асансьор се отвориха.
От кабината излязоха Кърт Логан и останалите трима оцелели от част Алфа, и се запътиха към Боата.
— Какво става? — попита Логан.
— Нищо… — отговори Боата. — Засега.
— Контрол, тук Чарли Едно — разнесе се гласът на Уилис Питона от високоговорителите в контролния център. — На ниво 4 няма никого.
— Прието, Чарли Едно. Качете се на приземното ниво с пътническия асансьор. Ехо да останат долу. Цезар каза да обикаляте из най-долните нива. Изгубихме всякакъв образ от камерите и някой трябва да наглежда…
На ниво 1 Майката включи микрофона на китката си.
— Плашило, Майката съм. Камерите са изключени. Повтарям: камерите са изключени. Отиваме към самолетната шахта.
— Благодаря, Майка.
— Хайде на работа — обърна се Скофийлд към президента, Книгата и Джулиет в тъмнината.
Погледна часовника си:
8:25:59
8:26:00
Наистина се налагаше да побързат.
— Лисица, Елвис, Сексмашина, готови. Тръгваме на нула. Три…
Главният хангар тънеше в тишина.
— Две…
МП Едно стърчеше на десет метра от останките на АУАКС-а и блестеше под изкуственото осветление.
— Едно…
Командосите от Браво не сваляха очи от боинга. Показалците им държаха спусъците на автоматите.
— … нула.