Сълзите на луната

Отиде да посети Мод. През целия си живот Шон бе свикнал да я навестява един-два пъти седмично; не виждаше защо нещата да се променят след смъртта й. А и гробът й бе добро място за размисъл.

Нямаше нищо общо с факта, че по пътя си щеше да мине край хотела на скалите. Вероятността да види Брена не беше голяма, но ако не тръгне в тази посока, шансът бе нулев.

Спомни си колко романтична душа бе Мод Фицджералд, тя би оценила подобна логика.

Морето се ширеше пред разположения върху скалите хотел. И въпреки малко хладния сутрешен въздух доста от гостите бяха излезли да се порадват на гледката. Шон също й се наслади и докато наблюдаваше как лодките порят водата, благодари на предците си, че са се посветили на кръчмарство, а не на риболов.

Ето го Тим Рейли и хората му: хвърлят мрежите, а вълните танцуват наоколо. В това имаше ритъм и Шон започне да потропва в такт, в главата му звучаха флейта и чело в музикален дует.

Помисли си, че туристите сигурно намират лодките за живописни, а идеята да си изкарваш прехраната от морето — за романтично начинание, идващо от дълбока древност. Но докато стоеше, а вятърът развяваше тъмните му коси и правеше всичко възможно да се промуши под пуловера му, той си даде сметка колко студен, самотен и зависим от капризите на стихиите е такъв живот.

Предпочиташе топлата кръчма и оживената кухня всеки ден от седмицата.

Романтичното настроение обсеби съзнанието на Мери Кейт, когато изскочи навън и го зърна. Наложи се да притисне сърцето си с ръка, защото пред очите й се появиха образи.

Шон, застанал леко разкрачен върху скалите, с очи, вперени в хоризонта, й заприлича на Хийтклиф, Бътлър, Ланселот и всички други герои, които замайваха главата на младата жена.

Остана доволна, че сутринта облече новата синя блуза на Пати, макар да знаеше, че сестра й ще й се разсърди. Мери Кейт приглади косите си и забърза напред.

— Шон.

Той се извърна и виждайки я да идва към него, мислено се наруга. Не се сети, че може да налети на сестрата на Брена — не и след като бе така зает да мисли за Брена.

Внимавай какво правиш, Галахър, предупреди се той.

— Добро утро, Мери Кейт. Забравих, че в момента хотелът е пълен с представители на семейство О’Тул.

Трябваше да си развърже езика. На тази светлина очите му са така ясни, че ако се вгледа достатъчно дълго в тях, ще види отражението си. Беше така блазнещо.

— Защо не влезеш да се скриеш от вятъра. Точно имам почивка и ще те почерпя чай.

— Много мила покана, но отивам на гроба на Старата Мод. Просто се загледах как Тим Рейли хвърля мрежите; видяха ми се пълни с риба. Ще трябва да се отбия при него да се спазарим за част от улова му.

— Защо не наминеш по-късно? — Наклони глава, прокара ръка през косата си и го погледна през миглите си с поглед, който бе практикувала безкрай пред огледалото. — Имам възможност да си взема обедната почивка почти по всяко време.