Сълзите на луната

— Магий иска залата — обади се Дарси.

— Не само това. — Съвсем несъзнателно Джуд перна Шон по ръката, преди да е успял да подхвърли бисквитка на Фин. — Има си причина да избере това място. Човек с толкова успешен бизнес може да си позволи да задоволи някой свой каприз. Предците му са оттук — продължи тя. — Прачичо му е бил сгоден за пралеля ми.

— Разбира се. — Шон потупа с пръст бутилката уиски, сетил се изведнъж. — Джон Магий загинал в Първата световна война. Най-малкият му брат — май се казвал Денис — заминал за Америка да си търси късмета. Не го свързвах досега.

— Не знам доколко сантиментални причини карат Магий да се спре на Ардмор — продължи Джуд, — но те са определено част от мотивацията му. Ако Магий е израснал като мен, той знае легенди и приказки за Ирландия и особено за района. Сега иска по-здрава връзка с това място, откъдето произхожда семейството му. Напълно го разбирам.

— Американската сантименталност по отношение на предците. — Развеселена, Дарси си наля малко уиски. — Изобщо не мога да го разбера. Предци… Та те са мъртви от години, нали? Но ако подобна разнеженост помогне да се осъществи сделката, това ме устройва.

— Това е част от нея, но… Извинявайте, но психологът у мен се обажда. Магий също така се стреми да извлече печалба. Ако не го прави, нямаше да има една от най-големите компании в Щатите. И поради същата причина ще брани и репутацията си.

— Както и ние нашата — отбеляза Шон и вдигна чаша.

— Ти имаш страхотна репутация, няма що — сряза го Дарси и му се усмихна кисело.

— Но не така завършена като твоята, скъпа.

— Аз поне не ходя да съблазнявам приятели от детинство.

Бавно, с опасни пламъчета в очите, той остави чашата. Преди да се разхвърчи перушина, Ейдан разпери ръце помежду им.

— За какво става въпрос?

— О, фучи, защото целунах Брена.

— Е, не се карайте за… — Ейдан отпусна ръка върху масата. — Брена О’Тул ли?

— Разбира се, че Брена О’Тул.

— Защо си целувал нашата Брена?

— Ейдан. — Джуд го дръпна за ръкава. — Това си е работа на Шон.

— Тя е и наша работа, и на Брена.

— Милостива Дево. Не съм я сграбчил за косата, нито съм я повалил на кухненския под да я насиля като животно, докато тя се съпротивлява.

— На кухненския под ли сте били?

— Нищо подобно. — Шон не знаеше какво да предприеме и притисна с пръсти очите си. — В това семейство не оставят човек да води обикновен живот. Целунах Брена. Не ми е за първи път. Не възнамерявам да бъде и за последен. И не проумявам защо всички са толкова озадачени. И защо го смятат едва ли не за престъпление.

Дарси скръсти ръце. Узна нещо, което смяташе да изкопчи от него дори с цената на продължителен тормоз. Той не спомена, че промяната във взаимоотношенията им е настъпила по инициатива на Брена. Ако ставаше въпрос за друг, би решила, че брани самолюбието си. Но Шон просто инстинктивно бранеше дамата си.