Изгарям от любов.
Нека този мъж да копнее за мен, нека ме желае.
Нека изгори от любов по мен.
Нека любовта ми завладее сърцето му.
Нека ме желае повече от всичко на света.
Нека цялото му същество се изпълни с любов към мен.
На следващия ден няколко млади рицари помолиха Джоан да им окаже честта да бъде тяхната дама на предстоящия турнир. Тя отдаде предпочитанията си на Джон Холънд, Мишел де ла Пол, Роше де Шиен и Уилям де Монтегю — на всеки от тях подари по един розов шарф.
Но последният кандидат отказа да приеме шарфа на избраницата си.
— Лейди Кент… Джоан, моля те да ми дадеш нещо, с което да ме отличиш сред останалите ти обожатели. Искам да притежавам някакъв твой предмет, който да подсказва за нашия обет.
— За какво намекваш, Уилям? — запита усмихната девойката.
— За залог за твоята любов. Дай ми един от твоите чорапи, Джоан. Искам нещо, което се е допирало до кожата ти.
Усмивката внезапно изчезна от лицето й.
— Уилям, не очаквах такава дързост от теб! Не съм заслужила да ми говориш по този начин!
Но Уилям стана още по-настойчив.
— Надявам се скоро да получа правото да ти говоря именно но този начин. Трябва да ти призная, Джоан, че не мога да устоя да не те целуна…
Тези смущаващи думи — „…не мога да устоя…“ — й напомниха за магическия обред на Глинис. Господи, да не би да е объркала всичко! Нима бе забравила да спомене в заклинанието името на Едуард?
— Съжалявам, Уилям. Вземи шарфа или потърси някоя друга дама. Дано те дари с това, което искаш.
Уилям трябваше да се примири. Пое шарфа от ръката й, притисна го към устните си, вдъхна уханието му и го затъкна в жакета си.
За принц Едуард беше запазила ръкава на роклята си — избродира инициалите му от вътрешната страна. Напъха ръкава в корсажа си и реши, че трябва да издебне удобен момент, за да го даде на Едуард. Джоан видя, че Бриана се връща от покоите на кралицата, и я повика. Бриана беше облечена в яркожълта рокля — като че ли слънчеви лъчи заливаха изящното й лице.
— Искаш ли да избягаме от скучните проповеди на мадам? Нека да отидем да гледаме как рицарите се упражняват на арената за утрешния турнир — предложи й Джоан.
— Ох, не трябва да го правим, но нали никога не мога да ти откажа — примирено въздъхна Бриана.
— Хм, изглежда, че днес никой не може да устои на чара ми.
— Да не би още някой да те е помолил да бъдеш негова дама на предстоящия турнир?
— Трябваше да раздам четири розови шарфа, напълно еднакви — закиска се Джоан.
— Трябва да забранят участието на рицарите, които са се осмелили да носят розови шарфове върху ризниците си — отвърна Бриана и двете приятелки избухнаха в смях.
