Арабският принц
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арабският принц». Краткое содержание книги:
Когато отвързаха трите английски кораба, от гърдите на английските воини се изтръгнаха възторжени викове. Адмирал Морли и рицарят на кралицата сър Уолтър Мани дадоха заповед за отплаване. Кралят се премести на борда на „Едуард“ и победителите се насочиха към Англия.
Уорик улови погледа на сина си и го поздрави с вдигане на меча. Кристиан усети как чувствата към баща му бавно започнаха да се променят. Уорик му бе повярвал и му бе разрешил да ръководи нападението срещу французите. Не би му оказал подобно доверие, ако Кристиан не беше негов син. Бе видял как Уорик поведе след себе си шест хиляди воини и около четири хиляди моряци. Сърцето му се изпълни с уважение към смелостта на Уорик и воинските му умения, но си оставаше резервиран по отношение на него като съпруг и баща.
Както всички воини от английската армия, и Хоуксблъд се радваше, че успяха да си възвърнат трите пленени кораба и да изтрият позорното петно от знамената на Англия. Сега можеха да мислят за нахлуване във Франция. Когато дойде неговият ред, той почтително сведе глава пред граф Уорик в знак на почит към пълководческото му изкуство. След свечеряване преброиха убитите и ранените — оказа се, че французите са загубили около двадесет хиляди бойци, а англичаните — само две или три хиляди.
През остатъка от този незабравим ден Хоуксблъд и Али не седнаха нито за миг — трябваше да се превързват раните на стотици ранени мъже. И така продължи през следващите дни до връщането им в Англия. Кристиан знаеше, че раните от морските битки много рядко загнояват и оздравяват доста по-бързо от раните, получени при сражения на сушата — може би причината бе липсата на прах и замърсявания по палубите на бойните кораби, а може би тайната се криеше във въздействието на соления морски въздух.
Крайбрежието на Дувър беше осеяно с възторжени тълпи. Веднага решиха да украсят трите кораба, които бяха пленени от французите, за да ги изпратят в устието на Темза, до лондонското пристанище, и да ги закотвят пред Тауър. Очевидно слуховете за голямата победа се бяха разпространили навсякъде, защото двата бряга на Темза бяха изпълнени с рицари и селяни, които възбудено махаха на моряците на трите спасени кораба. Като че ли цяла Англия се беше струпала около величествената река в тези незабравими дни.
Крал Едуард III беше доволен от успешната кампания по море. Сега можеше да поиска нови заеми за въоръжаването на сухопътната армия за бъдещата война с Франция. След битката крал Филип побърза да изпрати пратениците си с предложение за едногодишно примирие, но крал Едуард III поиска да освободят Уилям де Монтегю, преди да започнат преговорите. Кралят нямаше намерение да изчака цяла година, за да нахлуе с войските си във Франция, но не искаше да се откаже от възможността да върне на Катерин де Монтегю пленения й съпруг.
Кралят изпита задоволство и облекчение от радостната вест, че принц Едуард се завърна невредим от битката край фламандския бряг. Синът му за пръв път участваше във военен поход. Вече не се притесняваше — Уелският принц бе доказал, че ще тръгне по стъпките на баща си по трудния път към славата и когато настъпи неговият звезден час, ще заслужи всеобщото уважение като прочут и непобедим воин. Прегърна го сърдечно и му прошепна:
— Ти наистина приличаш на мен, Едуард. Гордея се повече с теб, отколкото с всички останали победи.
— Вие ни дадохте незабравим урок, Ваше Величество. Кълна се, че никога няма да ви посрамя в бъдещите битки. Кристиан де Бошан се сражаваше като бог, с меч в едната и кинжал в другата ръка. Мисля, че няма да е зле да обучи няколко от моите хора в изкуството на ръкопашния бой.
— Уорик и аз сме много ревниви, когато става дума за синовете ни. Вече му дадох кралската си дума. Винаги съм знаел, че мъжете от Корнуол са майстори в ръкопашните схватки. Ще възложа на Хоуксблъд да обучи поне двеста рицари и ще бъда спокоен за бъдещите битки с французите.
Когато корабите акостираха в пристанището до Тауър, целият кралски двор и повечето от жителите на Лондон се събраха на кея, за да поздравят победителите. Кралица Филипа, принцеса Изабела, принцеса Йоанна и всички придворни дами се подредиха най-отпред, всички с нови тоалети, ушити специално за случая. Принц Лайънъл и неговата свита последваха разумния съвет на Робер де Бошан и излъскаха до блясък ризниците, шлемовете и оръжията си, за да отдадат почит на героите от войната срещу Франция. Както принцът, така и Робер отлично разбираха, че трябва да прикриват завистта срещу славата, която пожънаха кралят, принц Едуард и Уорик.