Дамата от езерото
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Дамата от езерото». Краткое содержание книги:
— Какво друго се надявахте да научите? — попита Грейсън.
— Как да го открия… и кое именно ви е накарало да заподозрете доктора. Трябва да сте знаели нещо, преди да наемете Толи и той да ви убеди, че разполага със сведения.
Грейсън се усмихна едва-едва, много целомъдрена Протегна дълъг жълтеникав пръст към невзрачната си брадичка и я почеса.
— Наркотици — произнесе мисис Грейсън.
— Точно така — незабавно додаде съпругът й, като че ли думата беше за него зелена светлина. — Олмър беше, а не се съмнявам, че продължава да е, от онези лекари, които се занимават с наркотици. Дъщеря ни недвусмислено спомена това пред нас. И то в негово присъствие. Беше много недоволен.
— Какво значи лекар, който се занимава с наркотици, мистър Грейсън?
— Това значи, че пациентите му са главно хора на ръба на нервната криза, причинена от алкохол и разгулен живот. Трябва постоянно да им се дават успокоителни и наркотизиращи средства. Стига се до един момент, когато етичният лекар отказва да се грижи за тях извън специализирано болнично заведение. Но не и подобните на доктор Олмър. Такива като него продължават да „лекуват“ болния, стига да им плаща, да е жив и що-годе с ума си, дори ако в процеса на „лечението“ се превърне в безнадежден наркоман. Много доходна практика — превзето допълни той, — но и, предполагам, доста опасна за един лекар.
— Не се и съмнявам. Но се печелят големи пари. Познавате ли някой си Конди?
— Не. Но знаем що за човек е. Флорънс подозираше, че именно той снабдява Олмър с наркотици.
— Твърде е възможно. Едва ли докторът ще рискува да пише много рецепти на свое име. А познавате ли Лейвъри?
— Никога не сме го виждали, но сме чували за него.
— Хрумвало ли ви е някога, че той може би изнудва доктор Олмър?
Явно не му беше хрумвало. Прекара ръка през косата си, после през лицето и я отпусна на кокалестото си коляно. Поклати глава.
— Не. За какво ще го изнудва?
— Пръв е видял трупа. Онова, което се е сторило съмнително на Толи, може да е направило впечатление и на него.
— Такъв човек ли е?
— Не знам. Няма видими източници на доходи, не работи. Води светски живот и много се занимава с жени.
— Да, интересна идея. Пък и тези въпроси могат да се уреждат твърде дискретно. — Грейсън се усмихна накриво. — И в моята работа съм попадал на такива следи. Неосигурени заеми, отдавна неплащани вноски. Очевидно безсмислени инвестиции, правени от хора, които не биха се впуснали в подобни авантюри. Големи дългове, които отдавна е трябвало да бъдат вписани в дебита, но не са, за да не се привлече вниманието на данъчните служби. Да, такива неща лесно се уреждат.
Погледнах мисис Грейсън. Ръцете й нито за миг не бяха спрели да шият. Вече бе закърпила десетина чифта чорапи. Дългите кокалести ходила на Грейсън явно много ги късаха.
— А какво стана с Толи? Скалъпено ли беше обвинението?
— Според мен това е извън всякакво съмнение. Жена му беше вбесена. Каза, че някакъв полицай го черпил в един бар и в чашата му явно е било сипано нещо упойващо. Полицейската кола го чакала само да потегли и веднага го спрели. Освен това в затвора почти не си направили труда да проверят колко е пиян.
— Това нищо не значи. Той го е казал, след като е бил арестуван, а при подобни обстоятелства мъжете лъжат жените си, без да им мигне окото.
— Крайно неприятно ми е, като си помисля, че полицията е способна на такива нечестни постъпки — рече Грейсън. — Но тези неща се случват и всички го знаем.
— Ако са сгрешили неволно, разследвайки смъртта на дъщеря ви, би им било крайно неприятно Толи да ги издаде и изложи. В такъв случай няколко души трябва да бъдат уволнени. А ако са били убедени, че е възнамерявал да изнудва Олмър, нямало е какво да се церемонят особено. Къде е сега Толи? От всичко, казано дотук, ми стана ясно, че ако е имало сериозна улика, тя или е била у него, или е бил по следите й.
— Не знаем къде се намира. Осъдиха го на шест месеца, но те отдавна изтекоха.
— А мисис Толи?
Той погледна жена си. Тя отвърна лаконично:
— Уестмор Стрийт номер хиляда шестстотин и осемнайсет „Б“, в Бей Сити. Ние с Юстас й изпратихме малко пари. Беше много затруднена материално.
Записах си адреса, облегнах се назад и казах:
— Тази сутрин някой е застрелял Лейвъри в банята. Подпухналите ръце на мисис Грейсън застинаха на ръба на панерчето. Лулата на Грейсън замръзна пред отворената му уста. Той се изкашля едва-едва, като в присъствието на покойник. После много, много бавно захапа мундщука.
— Би било прекалено да допусна — каза, направи кратка пауза и издуха облаче дим, — че доктор Олмър е замесен в тази история.