Пентаграм
- Автор: Славов Атанас П.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пентаграм». Краткое содержание книги:
на лицето
Атанас Петков Славов
Лицето е родено в Бургас в семейство на нормални граждани. От малък е забелязан да се занимава с фантастика и други вредни за общественото спокойствие дейности. Има опасната амбиция да създава клубове, в които събира себеподобни. Пише и рисува неугодни на Системата текстове и картини, където поставя под съмнение статуквото в името на някакво въображаемо общочовешко и хуманно бъдеще. Зад граница е забелязан да получава разни награди от съмнителни организации, като Eurocon, Соцкон, World SF, Writers of the Future и други подобни. Диагностициран е с психозата, че действията му имат някакво отношение към бъдещето. Като резултат от тази мания е предизвикал и продължава да предизвиква появата на сборници и периодични издания, в които дава трибуна на други като него.
Заключение:
Наблюдаваният субект несъмнено е вреден за социалното храносмилане и демонстрира невъзторжено отношение към Системата. Препоръчва се елиминиране, но може да се остави на естествено отпадане поради икономически или възрастови причини.
Аналитик на ОБОР: Игрек Хиксов
(Отдел за борба с организираната реалност)
Вратата на салона хлопна. Още един зрител напускаше прожекцията. Това събуди у него инстинктивен интерес – искаше му се да види този човек, да прочете в очите му дали същите подбуди са го накарали да излезе, или просто търси тоалетната. Понечи да се обърне, но в този момент стъпките на излезлия прозвучаха до съседното кресло.
Беше възрастен и малко смешен, с леко изпъкнали очи, пълни със затаено веселие. Костюмът му беше повече от скромен за луксозния колорит на „Велдакон“. Стратегът разбра, почувства, че този човек не е нито преуспяващ инженер, тръгнал да наруши математическия разпорядък на живота си с някое курортно интимно приключение, нито калурис с очи, премрежени от паяжината на финансови комбинации, нито просто аристократ, убеден, че в Деара също е скучно, но поне не толкова. Беше просто уморен, много видял от живота човек, който имаше от какво да си почива и знаеше защо пътува за Деара. Пилотът реши, че на всяка цена ще се запознае с него.
– Изглежда филмът не ви хареса… – каза той и млъкна смутен, защото съвършено същите думи и в същото време произнесе съседът.
Двамата замълчаха за секунда и едновременно се разсмяха. Тази нова едновременност предизвика още по-голямо веселие и трябваше да минат минута-две, докато отново се окажат в състояние за спокоен разговор.
– Ясно е, че и на двамата не ни хареса – възрастният мъж поде инициативата. – Интересно, на вас защо?
– Много е лъскаво – Баюн сам се изненада на рязкостта си. – Ако не знаех много неща за авиацията и историята, може би щях да повярвам.
– Така. Според вас нещата не изглеждат достоверни, правилно ли ви разбрах?
– Неправилно, господине – леко, малко нахално се усмихна Баюн. – Повече от достоверно са направени!
– Тогава?…
– Точно това, което ви казах. Повече от достоверно. Направо можеш да ги приемеш за истина. Толкова вярна истина, че после всичко ти изглежда лъжливо!
Той замълча. Събеседникът му също не пророни дума. Стратегът отговори отново, като че ли на себе си.
– Хубав филм. Хубаво направен, искам да кажа. Само че… защо е направен? Като че ли по някакъв роман… Да, имаше такъв роман. Не знам, вие чели ли сте го?
Възрастният мъж го изгледа много странно.
– Да… чел съм го.
– По-добър ли е от филма?
– Не… същата стока, при това не особено добре написан. Но той е стар. Още от първите години след Прелома.
– Така ли? – изненада се Баюн. – Чел съм нещо много подобно.
– Да не би „Огньове и победи“?
– Да! Как се сетихте?!
– Просто те наистина си приличат. От Рел Ваус, нали?
– Да, от него. И „Огнени пилоти“ ли е негов?
– Да – кимна мъжът. – И той е мой.
Може би за пръв път от много време насам стратегът не знаеше как да реагира. Предписанието мълчеше. Объркано загледа писателя. Рел Ваус… наистина! Не можеше да си го представи толкова естествено и в такава обстановка. Рел Ваус, съратникът на Презитега в Преломния щаб, един от първите фронтови репортьори на новата преса, издавана направо на бойното поле! След Прелома – гръмкият успех на „Огньове и победи“ и няколко следващи романа, няколко пиеси за преломното минало и борбата на прогресивните интелигенти и промишленици срещу догмите на Единната същност… Постепенно Рел Ваус беше заглъхнал, читателите възприеха това като имагинерно преминаване в задоблачните висоти на изкуството.
Баюн гледаше силните ръце на този човек, ръце, познаващи много видове труд, без нито един от тях да им е станал бреме. Срещна замислените му очи, които сега изглеждаха по-скоро тъжни. Не знаеше какво да прави и какво да каже. Писателят пръв наруши мълчанието.
– Заговорих ви, защото ми направи впечатление начинът, по който напуснахте прожекцията. От много време насам се запознавам с хора, които напускат филмите по моите ранни романи.
– Знаете ли… аз също винаги съм искал да се запозная с вас, господин Ваус…
– Без „господин“. Прощавайте, дразни ме.
– Да… и мен също. Та първоначално исках да се запозная с вас, за да изразя възхищението си. После просто да поговорим…