Агентът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0783-0
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Агентът». Краткое содержание книги:
Алон пристига на мястото на отвличането с няколко секунди закъснение и не успява да спаси Елизабет от похитителите. Малко по-късно лондонското метро е разтърсено от бомбени експлозии.
За пореден път Алон е привлечен да сътрудничи на британските и американските служби за сигурност. До екзекуцията на дъщерята на посланика остават броени часове, а Габриел ще попадне в капана на майсторски замислен престъпен план.
От корабния високоговорител се разнесе глас. Беше капитанът, който информираше пътниците, че фериботът скоро ще акостира. Мъжът в бара изпи остатъка от бирата си и се насочи към стълбите, които водеха към автомобилната палуба. Сребристият микробус „LDV Максус“ бе паркиран в средната колона, на три реда от кърмата. Той отвори задната врата и надникна в тъмния товарен отсек. Вътре имаше няколко големи сандъка с маркировката на йоркширска фабрика за фин костен порцелан. Пратката, която беше с редовни документи, бе предназначена за първокласен магазин във френския град Страсбург, който по една случайност бе собственост на египтянин, свързан с „Мечът на Аллах“. Няколко от сандъците бяха отворени от британската полиция на пристанищния терминал в Портсмът, вероятно с надеждата да открият липсващата американка. Не я намериха в сребристия микробус, пълен с йоркширски порцелан.
Мъжът затвори задната врата, после заобиколи и седна зад волана. Тъмнокосата девойка от бара вече седеше на пасажерското място, но плътно прилепналият й пуловер бе скрит под дебело кожено яке.
— Стори ми се, че наистина ти бе приятно да флиртуваш с онази неверническа крава — каза тя.
— През цялото време исках да я зашлевя през лицето.
— Тя определено ще те запомни — подхвърли тъмнокосото момиче. — Всъщност ще запомни и двама ни.
Той се усмихна. Именно това бе целта.
След пет минути фериботът акостира в Хавър. Мъжът с платиненорусата коса и йоркширския акцент слезе с микробуса на френска земя и се насочи към Рен.
20. Военновъздушна база „Андрюс“
събота, 14:17 ч.
— Все пак чия беше тази блестяща идея? — попита Сара Банкрофт. — Твоя или на Ейдриън?
Габриел погледна към жената, седяща срещу него в пасажерската кабина на самолета на ЦРУ „Гълфстрийм-4“. Имаше дълга до раменете руса коса, бяла като алабастър кожа и сини като безоблачно лятно небе очи. Така, както бе облечена в момента, с кашмирения си пуловер, елегантните избелени дънки и кожени ботуши, тя бе опасно привлекателна.
— Определено бе на Ейдриън.
— Ти, разбира се, отхвърли предложението.
— Напълно.
— А защо отстъпи?
— Трябваше да избирам между тъпак от тайните служби и теб. Естествено избрах теб.
— Хубаво е човек да знае, че е желан.
— Не исках никого. Ейдриън настоя да включим някого от Управлението и ти беше оптималният вариант. В крайна сметка ние те обучихме. Познаваш част от персонала и знаеш как действаме. Знаеш разликата между бодел и агент невиот. Говориш езика ни. — Той се намръщи. — Е, почти. Фактът, че не знаеш добре иврит, е донякъде предимство. Това означава, че все още можем да говорим за теб зад гърба ти.
— Мога да си представя нещата, които са били казани за мен.
— Бъди сигурна, че са само комплименти, Сара. Ти беше най-бързо усвояващият човек, когото сме виждали. Но и винаги сме смятали, че ще се справиш. Това бе основната причина да изберем теб.
В действителност Ейдриън Картър я бе избрал. Ти открий картината — бе казал той. — Аз ще осигуря момичето. Картината, която Габриел бе намерил, беше изгубен шедьовър на Ван Гог, наречен „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“. След смъртта на Винсент тя бе попаднала в частната колекция на парижки адвокат. Картър пък бе успял да открие свой собствен изгубен шедьовър — завършила в Европа специалистка по история на изкуството, владееща няколко езика, която работеше като куратор в музея „Филипс Кълекшън“ във Вашингтон. Алон я бе използвал, за да проникне в бизнес антуража на саудитски милиардер, финансиращ терористите — Зизи ал Бакари, и оттогава животът й се бе променил завинаги.