Криптата на флорентинеца

Очите й са напрегнати — признак за дълъг и тежък ден. Вятърът си играе с разпуснатата коса по раменете й. Стига ми просто да я гледам отдалече, да попивам нейния образ. Но когато прекрачвам напред и скъсявам разстоянието, тя ме забелязва и махва с ръка.

— Каква беше тая история на лекцията? — пита тя. — Кой е онзи тип?

— Ричард Къри.

— Къри? — Тя хваща ръката ми. Прехапва устна. — Пол добре ли е?

— Да, струва ми се.

За момент потъваме в мълчание и гледаме навалицата. Мъже предлагат горните си дрехи на твърде оскъдно облечени приятелки. Русата Тара е успяла да хване някого.

Кати махва с ръка към залата.

— Е, какво мислиш?

— За лекцията ли?

Тя кимва и започва да навива косата си на кок.

— Малко зловеща — казвам аз. Злият великан няма да получи комплименти от мен.

— Но по-интересна от обичайното — подхвърля тя и ми подава чашата с горещ шоколад. — Би ли подържал това?

Навива косата си на възел и го закрепва с две дълги фиби, които вади от джоба. Сръчността, с която оформя нещо, без да го вижда, ми напомня как майка ми връзваше вратовръзките на баща ми, застанала зад него.

Тя ме поглежда в лицето.

— Какво има?

— Нищо. Просто си мисля за Пол.

— Ще приключи ли навреме?

Крайният срок за дипломната работа. Дори и сега тя държи „Хипнеротомахия“ под око. Утре вечер ще се отърве от тази моя бивша любовница.

— Надявам се.

Ново мълчание, този път малко по-напрегнато. Докато се чудя как да сменя темата — да речем, с нещо за нейния рожден ден, за подаръка, който я чака в стаята — лошият късмет се стоварва изневиделица. Под формата на Чарли. След двайсетина кръгчета около масите с почерпки най-сетне е решил да дойде при нас.

— Закъснях — обявява той на Кати. — Ще ме въведеш ли в течение?

Чарли по принцип си е чудак, но най-странното в него е, че сред мъже се държи като безстрашен гладиатор, а пред жените губи и ума, и дума.

— В течение? — повтаря развеселено Кати.

Той лапва една петифура, после още една, оглеждайки за познати лица из тълпата.

— Е, нали знаеш. Как върви учението. Кой с кого ходи. Какво ще правиш догодина. Обичайното.

Кати се усмихва.

— Учението върви добре, Чарли. С Том още ходим заедно. А засега все още съм в подготвителен курс. И догодина пак ще съм тук.

— А — казва Чарли, защото вечно забравя нейната възраст. Хваща в огромните си шепи една курабийка и напрегнато търси подходяща тема за разговор между абсолвент и момиче от началния курс. — Подготвителната година е най-тежката — подема той, избирайки най-лошия вариант: съветите. — Две курсови работи. Задължителни дисциплини. И бягане на дълга дистанция с тоя приятел — посочва ме той с едната ръка, докато с другата продължава да се тъпче. — Не е лесно. — Плъзва език отвътре по бузата си, за да се наслади на вкуса, и същевременно разсъждава над нашето бъдеще. — Право да си кажа, не ти завиждам.