Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
За последен път изплува от съня малко след четири. Този път осъзна инстинктивно, че скоро няма да заспи отново. Първоначално просто продължи да лежи, а мислите му се въртяха около новата поява на майка му в неговия живот, напук на опитите му да забрави и продължи напред. Нямаше значение, че тази мисъл не будеше у него нищо друго, освен раздразнение и съжаление, спирала, изтъкана от горчивина и болка, която се затягаше все по-здраво около него и му пречеше да заспи. Но не виждаше как би могъл да я пренебрегне.
С усилие на волята изтръгна мислите си от това русло и ги насочи към смъртта на Роби Бишоп. Беше приключил със собствените си спомени за външната привлекателност и талантите на Роби, и сега започваше да се занимава с елементите, които имаха по-тясна връзка със собствените му способности на експерт.
— Ти не си новак — заговори Тони тихо, но отчетливо. — Дори ако вземем предвид късмета на начинаещите, нямаше да ти се размине току-така, ако това беше първият ти опит. Не и със знаменитост от ранга на Роби. Независимо дали си извършил това по лични подбуди или някой ти е платил, не го правиш за първи път.
Той повъртя глава на възглавницата, опитвайки се да раздвижи схваналите се вратни мускули.
— Да те наречем Сянката. Името не е лошо, а пък аз обичам да придавам малко по-лична отсянка на отношенията. Въпросът е дали наистина си негов бивш съученик, Сянко? Може би само си се представил за такъв. Може би Роби не е казал, че не те помни просто от учтивост. А може и да е съзнавал факта, че популярността му е попречила да бъде забравен като повечето от останалите си съученици. Може да не е искал да се държи грубо и да заяви, че не те е виждал през живота си. Но макар да е било всеизвестно, че Роби е добродушно момче, все пак си поел страхотен риск.
Ако пък наистина си негов съученик, рискът е бил още по-голям. В крайна сметка ние сме в Брадфийлд. Съществува голяма вероятност немалък брой от хората, които са били същата вечер в „Аматис“, също да са посещавали гимназията в Харистаун. Те несъмнено биха разпознали Роби. Но биха могли да разпознаят и теб, освен ако си се променил много от ученическите си години насам. Изключително рискована стратегия.
Той се добра до дистанционното управление, повдигна горната част на леглото, за да седне и направи гримаса, когато крайниците му се раздвижиха. Придърпа подвижната масичка пред себе си и натисна копчето, за да активира екрана на лаптопа.
— При всички случаи си поел сериозни рискове. И си ги поел с пълна самоувереност. Успял си да се добереш до Роби, без никой да те забележи. Несъмнено си правил такива неща и преди. Затова нека се опитаме да намерим предишните ти жертви, Сянка.
Светлината от екрана се усили, цветовете станаха по-ярки и Тони започна да търси. Екранът хвърляше светлини и сенки по лицето му, създаваше илюзия за движение, макар че чертите му оставаха неподвижни.
— Хайде — мърмореше той под нос. — Покажи се. Знаеш, че дълбоко в себе си го искаш.
Карол вдигна щорите, които я изолираха от останалите членове на екипа. Беше насрочила срещата за анализ на разследването за девет сутринта, но макар че беше едва осем и десет, всички вече бяха тук. Дори Сам, който я беше оставил пред дома й в четири без пет. Запита се дали неговият сън е бил по-ободряващ от нейния. Тя знаеше, че я беше изчакал да влезе в апартамента на приземния етаж, който бе наела от Тони, за да се увери, че е в безопасност. После беше неин ред да наблюдава и изчаква. Докато хранеше оплакващия се Нелсън, проследи светлините на фаровете, които преминаха по прозореца на кухнята, а после изчезнаха зад живия плет, който отделяше входната алея на съседите от тяхната. Когато се убеди, че Сам наистина си е тръгнал, тя си наля солидна доза бренди и тръгна нагоре по стълбите.
Събирането на пощата от изтривалката зад процепа във входната врата беше нещо необходимо, а освен това и добро извинение, за да се качи в кабинета на Тони, който се намираше на първия етаж. Остави писмата на бюрото му, после се отпусна в креслото срещу онова, в което той обикновено сядаше. Обичаше това кресло — беше широко и дълбоко, възглавниците му я приемаха в уютната си прегръдка. Беше толкова голямо, че напомняше на пещера — така изглеждат креслата на възрастните в очите на малките деца. Седнала в това кресло, тя беше обсъждала с него възложените й разследвания, беше споделяла своите преценки за колегите си от екипа, беше анализирала стремежа към справедливост, който продължаваше да я кара да върши работата си въпреки свързаните с нея опасности и разочарования. Той беше развивал своите теории за поведението на престъпниците, раздразнението си пред недостатъците на здравната система, свързани с лечението на психическите заболявалия, беше споделял силното си желание да помогне на хората да станат по-добри. Невъзможно бе да се изчисли дори приблизително броят на часовете, които бяха прекарали в непринудена близост в същата тази стая.