Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Ако човек има късмет, влюбването се превръща в нещо по-дълбоко — отвърна Карол.
— Такова нещо е възможно само ако и двамата са зрели хора. Проблемът с Роби беше, че неговото ниво на емоционална зрелост го караше да прилича на герой от тийнейджърска комедия. Винаги беше изпълнен с добри намерения, но ги забравяше много лесно, особено ако се озовеше в близост до шампанско и блондинки едновременно — тя загаси цигарата си и се облегна назад. — Омръзна ми да попадам на разни снимки в клюкарските списания и да чета гадни иронични коментари в колонките за живота на звездите. Върнах му пръстена и му обясних, че може да опитаме отново, когато му омръзне да се държи с жените като малко дете в сладкарски магазин.
— Значи вие прекратихте годежа?
През открехнатата врата долетя потракване на билярдни топки, после се чу мекото тупване на една, когато падна в джоба. Бинди се усмихна и посочи към антрето.
— Господин Такт и Дипломация, а? Да, аз сложих край на годежа.
— Как го прие Роби?
Бинди извади нова цигара.
— Първоначално беше разстроен. Предимно поради наранено честолюбие. Освен това вероятно се притесняваше, че вече няма да получава покани за най-готините концерти. После, когато разбра, че съм искрена в желанието си да си останем приятели, се поуспокои. През последните няколко седмици бяхме в най-добри отношения. Говорехме по телефона почти всеки ден, разменяхме си файлове с разни парчета, а миналата седмица, когато момчетата дойдоха в Лондон за мача с „Арсенал“, вечеряхме заедно.
— Следователно твърдите, че раздялата не се е отразила на приятелските ви чувства?
Бинди се намръщи.
— Я чакайте, да не би да си мислите, че имам нещо общо с цялата история?
Тя изгледа яростно Карол, в нетрепващия й поглед припламна гняв, но изведнъж по миглите й проблеснаха сълзи.
— Опитвам се да си изградя представа за живота на Роби — това е всичко — каза меко Карол.
— Ами добре, направете разпечатка на неговите телефонни разговори — и на моите. Ще видите колко често и колко дълго сме разговаряли.
— Кога разговаряхте за последен път?
— Обадих му се в събота сутринта — каза Бинди с малко треперлив глас. — Винаги се чувахме преди мач. Каза, че не можело да разговаряме в момента, не се чувствал добре и чакал лекаря на отбора — тя примига ожесточено няколко пъти. — По това време вече е бил отровен, нали?
Карол кимна.
— Така предполагаме. А кога беше предишният ви разговор?
Бинди се замисли за миг.
— В четвъртък привечер. Канеше се да излиза с Фил.
„Да му се не види“.
— А когато разговаряхте в събота, той да е споменавал, че е срещнал някогашен съученик в четвъртък, когато е бил в „Аматис“?
— Не. Нали ви казах, нямаше време да си бъбрим. Просто му пожелах успех и го помолих да се обади, когато се почувства по-добре — в погледа й проблесна разбиране. — Да не би да мислите, че въпросният съученик го е отровил?
— Не искаме да прибързваме. Но той е споменал пред Фил, че срещнал човек, с когото са учили заедно. Този човек би могъл да ни даде по-ясна картина на прекараната от Роби вечер. Засега ни интересува това. Кажете ми, Бинди, Роби дрогирал ли се е някога?
— Вие шегувате ли се? Той отказваше дори да стои в една стая с човек, който пуши джойнт. Обичаше да си пийне, но до дрога не се докосваше. Винаги е казвал, че човек знае как му действа алкохолът, но никога не може да предположи какъв точно ще бъде ефектът на дрогата върху организма му. Ако мислите, че някой е успял да му даде отровата, смесвайки я с дрога, предположението ви е погрешно.
Може да беше опит за заблуда, а може и да беше истината. Така или иначе, резултатите от аутопсията щяха да покажат дали близките на Роби се опитваха да го представят неоснователно като светец.
— И в последния ви разговор той не е казал нищо, което да навежда на мисълта, че е променил позициите си?
— Изключено. Освен това, нали ви казах, разменихме само няколко думи.