Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
26.
Значи това са Карибите.
С ръка върху джойстика на червената като захаросана ябълка инвалидна количка Линкълн Райм излезе от вратата на летище „Линдън Пиндлинг“ в Насау на толкова горещ и влажен въздух, какъвто не беше вдишвал от години.
- Направо дъхът ти спира - провикна се той. - Харесва ми.
- Намали темпото, Линкълн - каа му Том.
Обаче той беше като дете в коледната сутрин. За пръв път от много години се намираше в чужбина. Вълнуваше се и от пътуването, и от онова, което можеше да им донесе то: категорични веществени доказателства по случая „Морено“. Реши да дойде тук заради нещо, което се срамуваше да признае: заради интуицията си, онова съмнително чудо, за което Амелия постоянно говореше. Райм имаше чувството, че единственият начин да се добере до онзи куршум за милиони и до останалите улики е да отиде с количката си право при ефрейтор Майкъл Поатие и да го помоли за тях. Лично.
Знаеше, че полицаят е притеснен от смъртта на Робърт Морено, както и от това, че началниците му го използват като пешка, за да омаловажат случая.
Всяка моя инспекция и всеки един лиценз са резултат от навременна, задълбочена и почтена работа...
Смяташе, че лесно ще убеди ефрейтора да му съдейства.
И така, Том се беше хвърлил с голи гърди към трудната задача да резервира билети за самолета и за хотел, защото постоянно го оставяха на изчакване и му пускаха лоша музика - както неколкократно се оплака болногледачът, - а задачата му се усложняваше от състоянието на Райм.
Но не толкова, колкото предполагаха.
Да, трябваше да се съобразяваш с някои неща, когато пътуваш като инвалид - специални инвалидни седалки, специални възглавници, проверка дали има налични инвалидни колички, практически проблеми като ходенето по нужда, такива неща, които може да възникнат по време на полета.
В крайна сметка обаче пътуването не мина зле. Всъщност в очите на Службата по сигурност на транспорта всички ние сме инвалиди, всички сме недвижимости, предмети, багаж, който се мести по нечия прищявка. В действителност Линкълн смяташе, че е по-добре от повечето свои спътници, които бяха свикнали да са подвижни и независими.
Пред зоната за получаване на багажа, на приземния етаж на летището Райм се придвижи до пълния с туристи и местни тротоар, които се суетяха и блъскаха към такситата и микробусите. Погледна към малката градинка - никога не беше виждал някои от растенията. Градинарството го интересуваше не от естетически съображения, а защото флората беше много полезна в сферата на криминологията.
Освен това беще чувал, че ромът на Бахамите е страхотен.
Върна се при Том, който говореше по телефона. Райм звънна на Сакс и ѝ остави съобщение.
- Пристигнах благополучно... - Извърна се, защото чу невероятен крясък зад гърба си. - Мили боже, изкара ми ангелите! Тук има папагал. Говорещ!
Клетката беше поставена там по поръчка на местна туристическа служба. Според табелата вътре имаше бахамски папагал абако. Кресливата птица, сива с малко зелено на опашката, нареждаше: „Здрасти! Здравейте! Ола!“ Райм записа част от монолога за Сакс.
Още една глътка от влажния солен въздух, примесена с кисел мирис - пушек, както установи Райм. Какво гореше? Никой не изглеждаше притеснен.
- Взех багажа - чу се глас зад тях.
Нюйоркският полицай Рон Пуласки - млад, рус, слаб - буташе куфарите върху една количка. Тримата не очакваха престоят им да е дълъг, но състоянието на Райм изискваше доста неща. Много. Лекарства, катетри, тръбички, дезинфектанти, въздушни възглавници за предотвратяване появата на язви, които можеха да доведат до инфекции.
- Какво е това? - попита Рон, когато Том извади раничка от единия сак и я провеси на гърба на инвалидната количка.
- Портативен респиратор - отговори Райм.
- На батерии - допълни Том. - С двойна кислородна бутилка. Ще издържи няколко часа.
- Защо си донесъл тази чудесия, по дяволите?
- Заради полета в кабина под налягане на две хиляди метра височина - отговори болногледачът, като че ли отговорът беше съвсем очевиден. - Заради стреса. Има десетки причини, поради които не е зле да го имаме.
- Да ти изглеждам стресиран? - попита Райм. Още преди години беше престанал да ползва респиратор и дишаше самостоятелно - едно от постиженията му като инвалид, с което най- много се гордееше. Обаче Том явно беше забравил - или пренебрегнал - този негов успех. - Не ми трябва.
- Да се надяваме. Но няма да навреди, нали?
Той нямаше отговор на въпроса. Погледна към Пуласки: