Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
История точно като за психиатър. На доктор Фишър много му хареса, много повече от историята за това как гневът му се стопява, когато заповяда нечия смърт.
Добре, значи Пушек, с главно „П“... Хубав избор, Шрив.
Когато наближи кабинета си, забеляза вътре Рут, наведена над бюрото му. Обикновено се разстройваше, ако види някой да влиза в личното му пространство без позволение. Обаче тя имаше право да е там при повечето обстоятелства. Срещу нея Мецгър не беше избухвал нито веднъж, което не можеше да се каже за повечето хора, с които работеше в НРОС. Ядосваше се и дори крещеше, понякога хвърляше доклади и бележници, но най-често не срещу обекта на яростта си. Никога срещу Рут обаче. Може би защото тя работеше в непосредствена близост до него. След това реши, че тази теория не върши работа. Лусинда, Кейти и Сет също бяха близо до него, но той не беше успял да се владее пред съпругата си и с децата си, което се доказваше от бракоразводния документ, от уплашените очи и от сълзите им.
Може би причината на Рут да ѝ се разминава беше, че тя никога не бе сторила нещо, с което да го ядоса.
Но не, това също нямаше да свърши работа. Мецгър се вбесяваше на хората дори само ако си представи, че те го обиждат, или ако очакваше да го направят. Думите продължаваха да се вихрят в главата му - беше си приготвил реч, ако полицай го спре на път за офиса след футболния мач на Кейти в неделя вечерта.
„Ти, проклет държавен чиновник... Ето ти картата ми на федерален служител. Става въпрос за националната сигурност, а ти ме спираш. Току-що изгуби работата си, приятел...“
Рут кимна към една папка, която явно тъкмо беше оставила върху бюрото му.
- Документи от Вашингтон - докладва. - Само за вашите очи.
Въпроси относно Морено, разбира се, и за това как така е сгафил. Мамка му, тези негодници действаха бързо, проклети бюрократични акули. Лесно е да си седиш в тъмен хладен кабинет във Вашингтон, да размишляваш и да говориш надуто.
Вълшебника и неговите приятелчета нямаха представа какъв е животът на фронтовата линия.
Вдишване.
Гневът бавно-бавно отшумя.
- Благодаря. - Той взе документите, белязани с яркочервена ивица. Много приличаха на документите за малолетен, пътуващ сам - формулярите, които той трябваше да попълни, когато качваше Сет на самолета, за да отиде на лагер в Масачузетс. „Няма да ти е мъчно за дома“, налагаше се да утешава Мецгър десетгодишното дете, озъртайки се неловко. Но после забеляза, че противно на неговата тревога момчето е мрачно, защото все още е с баща си. Обаче останеше ли насаме със стюардесата, се оживяваше, ставаше щастлив.
Само и само да е далеч от този родител като бомба с часовников механизъм.
Мецгър разкъса плика и извади очилата от вътрешния си джоб.
Засмя се. Грешеше. Информацията беше просто разузнавателна преценка за потенциала на ЗСЗ за в бъдеще. Пушекът причиняваше и това - караше те да правиш предположения.
Прегледа страниците доволен, че данните са за мисията „Ал-Барани Рашид“, следващата по важност след Морено.
Боже, искаше да пипне Рашид. Страшно много.
Остави доклада и погледна към Рут.
- Срещата за този следобед е уредена, нали? - попита я.
- Точно така.
- Сигурен съм, че ще мине както трябва.
- И аз съм сигурна.
Тя седна на бюрото си, на което имаше снимки на семейството ѝ - двете ѝ дъщери тийнейджърки и втория ѝ съпруг. Първият ѝ мъж беше загинал още в началото на войната в Залива. Сегашният също беше военен, ранен и затворен от месеци в неприятна болница за ветерани.
Хората правят толкова жертви за страната, а колко малко ги ценят...
Вълшебника трябваше да поговори с нея, да разбере от какво се беше отказала в името на страната си - от живота на единия си съпруг, от здравето на другия.
Мецгър седна и се зачете в доклада, но установи, че не успява да се съсредоточи. Проблемът с Морено го тормозеше.
Обадих се на разни места. Дон Брънс знае, разбира се. И неколцина други. Ние... се справяме...
Усилията им бяха напълно незаконни, разбира се, но освен това вървяха добре. Пушекът се разсея още повече. Той помоли Рут да повика Спенсър Бостън. След това прочете кодирано съобщение относно усилието да бъде провалено разследването.