Душата на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Душата на звяра». Краткое содержание книги:
Гласуването на Закона за Породите наближава. Работата на Киова е да наблюдава Аманда, дъщерята на президента — да гледа, но да не пипа.
За мъж, който няма нищо, Аманда Мейрън е утоляване на глада, който го измъчва, сбъдването на всяка негова мечта — неща, в които никога не е смеел да вярва. Това, което чувства към нея, е повече от похот, повече от любов. Тя вдъхва живот в коравото му сърце, разтапя леда, който го защитава цял живот, и докосва част от него, за която е мислил, че е умряла заедно с душата му.
— Ти обеща и преди — изръмжа той. — Какво направи, кръстоса пръстите си първия път ли?
Жената кимна отчаяно. В този момент, тя бе готова на всичко, за да почувства пениса му вътре в себе си.
— Не толкова лесно. — Усмивката, която изви устните му, й даде бегъл поглед на смъртоносните кучешки зъби от двете страни на устата му и рамото й запулсира рязко в отговор на мисълта колко лесно я бе докарал до лудост, когато бе пронизал плътта й с тях.
Аманда облиза устни нервно.
— Ох-ох — Киова поклати глава и застана на колене на леглото. — Не ближи устните си, бейби, ближи това.
Тя отвори уста за пламналата, зачервена от възбуда главичка на пениса му. Езикът й се изви върху нея и я облиза, след това устните й се затвориха и го засмука дълбоко. Една струя предеякулационна течност незабавно се изля в устата й. Аманда простена, очите й се затвориха, след това се отвориха бързо, когато пръстите на едната му ръка обхванаха зърното й и го стиснаха силно.
Тя потрепери от удоволствие и изпъшка около пениса му, след това започна да го смуче трескаво. Той беше дебел, широк и изпълваше устата и сетивата й с мъжка сила, също толкова пристрастяваща, колкото и разгонването.
— Боже, това е хубаво — прошепна Киова, отдръпна се назад, след това се тласна спокойно между устните й. — Толкова сладка и гореща, Манда.
Тя погледна нагоре към него и видя в очите му нещо, което не искаше да признае. Емоция, дълбочина, която я впримчи и я прикова по-здраво, отколкото всички въжета, които някога бяха създавани.
Аманда го пое навътре, езикът й се плъзна по главичката. Киова се оттегли, стоновете й изпълниха стаята, след това се върна обратно, а виковете й на удоволствие отекваха около тях с всяка лека струя предеякулационна течност, изпълваща устата й.
Изгубена съм, призна си Аманда. Безнадеждно свързана с този човек и неспособна да избяга. Устата й се стегна още повече, когато тя се изви за докосването му — умираше за насладата, която заливаше тялото й и която караше кръвта й да пее от екстаз.
— Достатъчно — изпъшка Киова и се отдръпна от устните й, а очите му бяха присвити мрачно и заканително, когато се отпусна до нея. — Знам какво ти харесва — прошепна той. — Но колко дълго можеш да го понесеш?
Двадесета глава
Киова буквално се бе състарил, научавайки за бягството й. Беше завладян от чист страх и една част от душата му се бе разкъсала при мисълта, че никога повече няма да я докосне, никога повече няма да вкуси меката й плът отново. За няколко дни, Аманда се бе превърнала във въздуха, който дишаше. Инстинктивната част от съзнанието му бе изкрещяла в отричане, а човешката част от душата му бе разкъсана от болка.
Когато я откри, коленичила в праха, а шибаният лъв на не повече от стъпка от нея, бдителен като звяр в клетка, разбра, че ще трябва да направи нещо, каквото и да е, за да я убеди, че животът без него ще съсипе и двама им.
Така че той използваше това, което има. Удоволствието, което можеше да й даде. Възбудата, която я изгаряше, и тази лека болка, която знаеше, че кара сетивата й да ликуват, а тялото й да трепери в освобождение.
Това, което причини на него обаче, беше невероятно. Киова никога не бе познавал такава наслада просто от даряването й. Извиването на тялото й, проблясъка на пот по кожата й, звука от пресипналите й викове, отекващи около тях. Това правеше всяко докосване, всеки допир на кожа до кожа по-възбуждащ от най-опитните докосвания, които той бе получавал.
Да я издигне до най-високи върхове бе всичко, което имаше значение. Да я вкуси, да й достави удоволствие беше единствената му грижа.
И, по дяволите, вкусът й беше прекрасен. Устните му се местеха от едната на другата гърда, смучеха нежно и силно, а езикът му се извиваше около заостреното връхче, докато Киова се взираше нагоре в Аманда и я гледаше как потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в чистия сексуален акт.
Тя се разпадаше на парченца в ръцете му и на него това му харесваше.
Докато устата му продължаваше да изтезава и измъчва стегнатите й малки зърна, едната му ръка се спусна надолу, като загали вътрешната част на бедрото й и усети как се напряга, когато доближи към изгарящата топлина на женствеността й.
Пръстите му се плъзнаха по плитката цепка, а от гърлото му се откъсна стон в отговор на приглушения вик, който се изтръгна от Аманда. Тя беше сладка като мед и достатъчно гореща, за да опърли сетивата му. Уханието на възбудата й накара устата му да се навлажни за вкуса й.