Душата на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Душата на звяра». Краткое содержание книги:
Гласуването на Закона за Породите наближава. Работата на Киова е да наблюдава Аманда, дъщерята на президента — да гледа, но да не пипа.
За мъж, който няма нищо, Аманда Мейрън е утоляване на глада, който го измъчва, сбъдването на всяка негова мечта — неща, в които никога не е смеел да вярва. Това, което чувства към нея, е повече от похот, повече от любов. Тя вдъхва живот в коравото му сърце, разтапя леда, който го защитава цял живот, и докосва част от него, за която е мислил, че е умряла заедно с душата му.
— Те не могат да установят смущението — докладва жената, ръката й улови рамото на Аманда и я подкани да се надигне, когато звукът от мотоциклети започна да се усилва.
— Засега е спокоен — каза тихо мъжът, когото нарече Танер, преди да започне да припява отново на животното.
— Мамка му — прошепна Аманда, когато ръмженето на мотоциклетите разтърси нощта. — Киова идва, нали?
— Да, Киова идва. — Една слаба ръка стисна рамото й. — Ако той ти причинява болка, аз мога да ти помогна, Аманда. Не ме лъжи.
— Даун — обади се мъжът зад нея. — Това не е твоя грижа. Киова има права над половинката си. Знаеш го.
— Не и ако я наранява. — Гласът на жената се задълбочи. — Аз и лъвицата ми ще ви защитим, ако те нарани, Аманда.
— По дяволите, Даун… — Грубо проклятие, изпълнено не с гняв, а с огорчение, прониза нощта. — Сет няма да те нарани.
Аманда поклати глава объркано. Тук имаше нещо повече от просто загриженост от страна на непознатата жена.
— Той не ме наранява… — Мотоциклетите осветиха района, когато се плъзнаха по завоя и спряха с дразнещ, ръмжащ звук, който накара лъва да се изправи. Силен рев разкъса нощта, когато дузина жени излязоха от дърветата и наобиколиха неспокойното животно.
— Аманда, ще ти напердаша задника заради това! — Гласът на Киова беше яростен и разгорещен.
Хълбоците на младата жена се стегнаха при представата. Но не от страх. Тя го гледаше как се наклони на мотоциклета — широкоплещест, мускулест. Изражението му бе мрачно и заплашително, а черните му очи блестяха от глад и гняв, докато вървеше към нея. Вагината й се овлажни, когато той приближи, утробата й се свиваше конвулсивно, а бедрата й се стягаха заедно с нея.
Киова щеше да я привлече, дори ако се бяха запознали при по-нормални обстоятелства. Щеше да участва в нейните фантазии, щеше да бъде мъжът, по когото щеше тя да си падне, без да я е грижа за генетичния му състав.
В този момент, Аманда осъзна, че това може да не бе любов, но би могло да бъде. Щеше ли той да я ухажва? По дяволите, не! Щеше да връхлети право към нея, както правеше сега. Щеше да я вземе и да я люби, и вагината й щеше да плаче за докосването му, дори без огъня, който я изгаряше жива сега.
Киова спря пред нея и я погледна с брутална, неприкрита страст.
— Трябва ли да те вържа? — отсече той тогава и яростта, горяща в него, отекна в гласа му.
Аманда поглади с ръце дънките си и се взря в него, като призна пред себе си, че точно както Киова бе казал, нямаше начин да му избяга.
— Ще ме напляскаш ли все пак?
Мъжът примигна. Веднъж. След това присви очи върху нея.
— Определено — изръмжа той.
— Нямам нищо против да стигнем и до края. — Тя сви рамене. — Няколко въжета няма да навредят.
— Да тръгваме. — Киова я сграбчи и дланта му се обви около нейната като нежно менгеме, когато я задърпа към мотоциклета. — Време е за разплата, бейби. Да видим дали ще ти хареса различен вид туптене между краката.
Деветнадесета глава
За съжаление, Аманда достигна върха на път за колибата. Когато спряха, тя вече му се молеше да я вземе, защото освобождението не й донесе облекчение, а само я възбуди още повече. Знаеше какво иска тялото й. За какво жадува.
— Киова, моля те… — извика жената, когато мъжът я издърпа от мотоциклета и я принуди да тръгне към къщата.
Всяко разтърсване на тялото й беше мъчително удоволствие. Нервите й се бунтуваха, крещяха за докосването му, за целувката му, умоляваха за облекчение. Когато вратата се затръшна зад тях, Киова се обърна, притисна я към нея и впи устните си в нейните.
Да. Устата й се разтвори за езика му, след това се сключи около него, притегли го, простенвайки от опияняващия вкус, който изпълни сетивата й с наслада, която връхлетя тялото й. Аманда се изви към Киова, потърка се в неговата топлина и сила, а ръцете му се заровиха в косата й, за да я задържат неподвижна за целувката, която ги заключваше заедно.
Ръцете й също не бездействаха. Тя беше чакала прекалено дълго, а вибрирането на мощния мотоциклет между бедрата й беше като изливане на масло в огън. Младата жена изгаряше неконтролируемо. Копчетата на ризата му се разхвърчаха из стаята и ако Аманда не грешеше, платът се разкъса, докато тя се опитваше да достигне до гола мъжка плът.