Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
В края на събранието, когато неколцина вече се бяха отправили към вратата, Крисчън подвикна:
— Хей, я почакайте малко! Искам да повторя, че решите ли да пуснете подписка за подпомагане на сдружението, ония пет хиляди са налице! Разбира се — усмихна се той надуто и посочи към пода, — ако тия копелдаци долу, в банката, ми отпуснат още един ипотечен заем върху имота.
Никой не му отговори.
Застанал на вратата, Мън забеляза, че сенаторът се отделя от другите и си тръгва. Бе се посъвзел, но лицето му си оставаше пепеляво и някак изопнато, като че ли не си беше доспал. В момента, в който се обърна, Крисчън застана отпреде му, потупа го силно по гърдите с опакото на ръката и рече:
— Не се сърдиш, нали, Ед?
— Не, Бил — отвърна сенаторът.
Крисчън изпитателно го погледна.
— Е, хубаво тогава! — каза той и се отмести.
Сенаторът бавно се отправи към изхода. Когато се изравни с Мън, за миг се поколеба, после сложи ръка на рамото му.
— Е, момчето ми, направихме каквото можахме — прошепна той и без да дочака отговор, прекрачи прага и тръгна надолу по тъмното стълбище.
На следващото събрание Толивър не дойде. Последните, влезли в дългото сумрачно помещение, въпросително погледнаха празния стол, на който той обикновено сядаше, а сетне и лицата на присъстващите.
— Успал се е — подхвърли Дайси Шорт.
Силс се беше загледал в дългия слънчев лъч, който падаше косо на пода до масата. Очевидно вниманието му бе погълнато от просветващите в него прашинки, но при думите на Дайси Шорт той бавно се обърна, намести очилата, през които се ококориха студените му безцветни очи, и заяви:
— Не, не се е успал. Мисля, че изобщо няма да дойде…
— Как така няма да дойде?! — сопна му се с несвойствена за него грубост капитан Тод.
— … нито сега, нито по-късно — продължи Силс, мушна ръка в джоба на палтото си и извади някакъв дълъг плик. — Ако предположението ми излезе вярно… — Той внимателно го обърна в ръце, а в това време всички, с изключение на капитана, се наведоха напред и впериха очи в него. — Получих го тази заран. Но не по пощата! На входа на банката ме пресрещна един негър и ми го даде. На плика пише, че трябва да бъде отворен на днешното събрание — Силс бързо го разкъса, изкашля се лекичко и приглушено и вперил очи в листа, който извади от него, промърмори: — Да, вярно е.
После с равния си бездушен глас започна да чете, спирайки се на няколко пъти, за да прочисти гърлото си и да намести очилата върху тънкия си белезникав нос:
— До членовете на управителния съвет на Сдружението на производителите на тъмносушен тютюн — и отново се изкашля. — Господа, стигнах до твърдото убеждение, че схващанията ми относно политиката на сдружението са в разрез с тези на мнозинството членове на управителния съвет, макар да вярвам, че линията, на която съм привърженик, е линия на разума и сговора и ще бъде подкрепена от повечето членове на сдружението. Чувствам, че при тези обстоятелства е мой печален дълг да се оттегля от управителния съвет на Сдружението на производителите на тъмносушен тютюн, при все че ми е болно, задето ще прекъсна връзките си с почитаемите господа, с които имах честта и привилегията да служа на делото.