Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
— Запознайте се с Ейб Клантън.
— Приятно ми е, г-н Харди. Чел съм Вашите книги.
Харди погледна изненадано и пое ръката на Ейб.
— Книги? Повече от една?
— Разбира се. Написали сте около тридесет преди, „Ужасът при водопада на Черната река“.
— Четиридесет и осем, ако трябва да сме точни. Някои от тях под псевдоними. Много съм щастлив и изненадан да срещна човек, който знае, че съществувам преди „Ужасът“.
— Най-много ми харесва серията „Врагове на смъртта“. Винаги хвърлях по едно око дали са я докарали във военната библиотека.
— А-ха, значи сте военен. Трябваше да отгатна. С тази изправена стойка! Без съмнение сте от морската пехота.
Ейб изглеждаше развеселен.
— Познахте.
— Авторът на „Врагове на смъртта“ е Мат Скот. Как познахте, че зад псевдонима се крия аз?
— Бяха изписали името Ви върху страницата с авторските права.
— Изключително образован тип — каза той и се обърна към Джек. — И Вие ли сте пехотинец?
— Бях. Казвам се Джек Уайът — здрависаха се. — Гледал съм Вашия филм.
— А-ха.
— Аз пък съм изключително необразован тип.
Нора се изсмя.
— Снощи се запознахме с един човек, от когото сигурно ще поискате да вземете интервю. Капитан Франк. Живее в един автобус, ей там.
Тя посочи към гората в най-отдалечената част на пътя за плажа.
— Интервю ли?
— Твърди, че баща му намерил Звяра на някакъв остров и го довел тук.
— Звяра?
Тя кимна към старата къща.
— Този Звяр, така ли? — попита Харди.
— Да. Пълен е с информация и отвратителни подробности.
— Защо това трябва да ме интересува?
— За книгата Ви.
Той се вгледа в нея и леко се усмихна.
— Снощи ви обясних, че не възнамерявам да пиша за „Къщата на Звяра“.
— Точно така! — Нора щракна с пръсти и си придаде вид на много ядосана на себе си затова, че е забравила. — Вярно, че го казахте. Сега си спомних!
Внезапно се захили и му се закани с пръст:
— По-добре говорете с Капитан Франк за книгата, която няма да напишете.
Харди се засмя.
— Не се притеснявайте. Няма да кажем нито дума, че Вие пишете книга за „Къщата на Звяра“. Кълна се в майка си, а вие, останалите, също, нали? С нас тайната Ви е в пълна безопасност.
Тайлър се огледа и видя, че опашката се придвижваше към будката за билети. Стомахът й се сви и леко й се догади.
Успокой се, каза си тя. Няма от какво да се притесняваш. В края на краищата може би Дан не е тук.
Ами ако е тук?
Може да изчака отвън, за да избегне срещата.
Няма да е честно.
Пръстите й нервно отваряха и затваряха ключалката на чантата.
— Аз ще ги купя — каза Ейб.
— Не, ти вече достатъчно…
Той мина пред нея и взе два билета от усмихнатото русо момиче на касата. Застанаха отстрани, за да изчакат другите.
— Благодаря — каза тя.
— Добре ли си?
— Не съвсем.
— Сигурен съм, че Дан много ще се зарадва като те види.
— Ще ми бъде по-лесно, ако не е така.
Ейб изглеждаше сериозен. Стисна леко рамото й и пусна ръката си, когато приближиха Нора и Джек.
Нора се намръщи загрижено.
— Сигурна ли си, че искаш да влезеш?
— Не искам, но ще вляза.
— Някакъв проблем ли има? — намеси се Харди.
— Бившето гадже на Тайлър трябва да е…
— Всичко е наред — прекъсна я Тайлър, подразнена, че Нора разтръбява личните й проблеми на всеки срещнат.
Обърна се бързо и влезе през подвижната преграда. Ейб я настигна от другата страна и я хвана за ръката. Тайлър го погледна и каза:
— Понякога много си отваря устата.
— Виждам, че Гормън не ти харесва.
— Намирам го за долнопробен автор.
— Склонен съм да се съглася с теб.
— Мислех, че си негов почитател.
— Харесаха ми някои от книгите му. Това не означава, че трябва да ми харесва и човекът, който ги е написал.
Спряха зад малката групичка, която се бе събрала пред верандата на входа. Нора и Джек застанаха до тях.
— Какво ще правим? Да влизаме? — попита Нора.
— Сигурен съм, че има екскурзовод — отговори Ейб.