Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
— Нямам вина. Кафето е нес.
— Поне е горещо — занесе чашата до тоалетката и седна.
Отпиваше от кафето, докато се решеше. Ейб стоеше зад нея и наблюдаваше.
— Джек там ли беше? — попита тя и видя в огледалото как кимва.
— Щастливият Джек — каза той.
— Щастливата Нора…
Ейб остави чашата. Потърка раменете й и тя изстена.
Чу се тихо почукване. Той я пусна, прекоси стаята и отвори междинната врата.
— Готови ли сте да тръгваме? — попита Нора.
Влезе, последвана от Джек.
— Решихме, че ще бъде приятно да слезем в града за закуска. Имате ли нещо против?
— Не, разбира се — отговори Тайлър, ставайки.
Нора носеше блуза без ръкави, която разкриваше голото й тяло чак до върховете на гърдите. Върху рамото й, където я бе ударил мъжът с антената, се виждаше червена резка. Кожата й имаше розов отблясък, а косата й бе мокра.
Скоро е взела душ, помисли си Тайлър. Джек също бе леко зачервен. Дали са се къпали заедно? Дали са се любили под горещата струя? Ейб и аз можехме да…
— В теб ли е ключът от стаята? — попита Ейб.
Тя кимна си взе чантата.
Излязоха и потънаха в хладните сенки на утрото. Тайлър плъзна ръка по гърба на Ейб.
— Бих хапнала препечени питки с наденички — каза Нора.
13
Гормън сънуваше, че го гонят. Тичаше по огрян от слънцето склон. Смееше се, като размахваше над главата си лист хартия — договора.
— Не можете да ме хва-а-не-те-е — изпя той и беше сигурен, че не могат.
Беше бързоног, докато Марти и Клер се влачеха зад него като сомнамбули. Не, като съживени чрез магия мъртъвци. Внезапно му дойде на ум, че наистина бяха мъртъвци. Тази мисъл отне част от удоволствието. Ами ако го хванат? Мъртвите можеха да го подложат на някое ужасно мъчение.
Знаеше, че преследват него, но сякаш вниманието им бе погълнато от нещо друго. Марти се бе заел да разкъсва на парчета чифт розови бикини, а Клер се опитваше да избоде едното си око с тъпа пръчка.
Не съм правил подобно нещо, помисли той. Сама си го правиш, скъпа.
Погледна напред и видя Брайън, който му махаше от върха на оградата. Джанис също беше там, горе, възседнала заострените колове. Един от тях бе влязъл в нея и тя се гърчеше страстно върху него, като същевременно смучеше пениса на Брайън. Забеляза Гормън и се изправи.
— Хей — извика тя, — това е моят договор!
— Кой каквото си намери, негово си е! — отвърна й той и го размаха.
— Остави го — каза й Брайън. — Имаш мене.
Тя вдигна рамене, наведе си и го пое с уста.
Гормън се обърна и хукна покрай оградата. Погледна назад. Видя Марти и Клер. Бяха по петите му, което нямаше обяснение, тъй като той тичаше, а те едва се тътреха. Марти тъпчеше остатъците от разкъсаните бикини в устата си. Очната ябълка на Клер висеше върху бузата й. Тя се опитваше да избоде с пръчка другото си око. Нека да си извади и двете очи. Няма да вижда нищо.
В следващия миг Гормън се препъна в ръба на някаква вана и падна в нея. Водата беше червена. Гола жена, излегната във ваната, разтвори ръце да го хване. Китките й бяха набраздени с пресечени разрези. Беше Марта! Политна към нея и продължи да пада, да пада.
— Остави ме на мира! — изкрещя и се събуди.
В стаята бе светло и слънчево. Дишайки дълбоко, той се загледа в тавана. С възглавницата попи потта от лицето си.
Боже мой! Какъв кошмар!
Погледна туристическия си часовник — показваше девет и двадесет. Беше си легнал преди не повече от три часа. Но бе спал, преди да го събудят Марти и Клер.
Господи, ако можеше всичко да е само сън!
Пропълзя до края на леглото и седна. Натъртеното място върху корема, където го бе ударил Марти (той започна пръв) приличаше на мръсно петно. По ръцете му личаха няколко дребни одрасквания, но кокалчетата му дори не бяха ожулени от ударите по лицето на Клер. Отиде до огледалото на тоалетката и се вгледа в лицето си. Като изключим кървясалите очи, изглеждаше добре.
Отиде в банята. Коленичи до ваната и започна внимателно да търси следи от кръв по емайла, най-вече около канала. Ваната изглеждаше чиста. Нищо чудно — беше се изкъпал в океана, преди да се върне в стаята и да влезе под душа.
Пусна душа, нагласи температурата и застана под топлата струя. Докато се миеше, през ума му минаха всички подробности. Дали не е пропуснал нещо?