Светлинка в нощта

Тя кимна.

— Да. В петък вечер. В склада на бившата фабрика за тютюн. Става много весело, жива музика и така нататък. Това е единственият ден в годината, когато таверната „Лукилу“ остава празна.

— Ако реша да дойда, ще танцуваш ли с мен?

Тя се усмихна и го погледна изкусително.

— Нека да се уговорим така — ако дотогава разбуниш мистерията, ще танцувам с теб.

— Обещаваш ли?

— Обещавам. Но сделката си е сделка. Ще танцуваш с мен, само ако разрешиш случая.

— Приемам сделката. Но ако става дума за леткис или фокстрот… — Той поклати глава и изпусна шумно въздуха от дробовете си. — Ще трябва ти да държиш кораба над водата.

— Ще направя всичко по силите си — засмя се тя, скръсти отново ръце и се загледа в безуспешните опити на слънцето да пробие през облаците.

— Тази нощ — каза тихо.

— Какво „тази нощ“? — смръщи вежди той.

— Тази нощ ще можеш да видиш светлините, ако отидеш на гробището.

— Откъде знаеш?

— Мъглата вече се спуска.

Той проследи погледа й.

— Къде я видя? Аз не виждам никаква разлика.

— Погледни през реката зад мен — каза тя. — Върховете на комините на фабриката за хартия вече са забулени в облаци.

— Ах… — гласът му секна.

— Обърни се и погледни. Тогава ще видиш.

Той погледна през рамото си, обърна се и огледа още веднъж сградата на фабриката.

— Права си — каза накрая.

— Разбира се, че съм права.

— Предполагам, че си издебнала, когато не съм те гледал, и си се обърнала.

— Нищо подобно. Просто знам.

— А, ето още една мистерия.

Тя се отдръпна от перилата.

— Щом ти харесва, наречи го така. Хайде да тръгваме. Стана късно, а аз имам още работа в библиотеката. След петнайсет минути децата ще се съберат за четенето.

Докато вървяха обратно към колата, Джеръми забеляза, че мъглата покрива и върха на Рикър Хил, и се усмихна. Ето как го бе направила. Видяла е мъглата да се вие около хълма и е преценила, че същото става и от другата страна на реката. Хитруша.

— Понеже се видя, че и ти имаш свръхестествени способности, защо не ми кажеш, откъде си толкова сигурна, че светлините ще се появят тази вечер?

Отговорът й се забави:

— Просто знам.

— Е, приемам го на доверие. Предполагам, че ще трябва да отида там, за да проверя.

Щом го каза, си спомни за организираната от кмета вечеря и трепна.

— Какво? — погледна го тя.

— Забравих, че кметът ме покани на вечеря с негови приятели. Било важно да се запозная с тях. Каза, че е нещо като събиране за добре дошъл.

— За теб ли?

— За кой друг? — ухили се той. — Впечатлих ли те?

— Не, по-скоро ме изненада.

— Защо?

— Не мога да си обясня защо не съм чула за това.

— Аз също разбрах тази сутрин.