Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Лицето на магьосника беше станало пепеляво. Той се окашля.
— Беше взета преди две години в Итко Кан, един от обичайните набори из вътрешността на империята.
Гласът на Калам забоботи:
— По същото време там се случи нещо много гадно. Скрили са го доста надълбоко, но е била замесена адюнктата, а след нея дошъл Нокът и запушил устите на почти всички стражи в града, които са могли да проговорят. Използвах няколко стари източника и измъкнах някои странни подробности.
— Странни — допълни Бързия Бен, — но доста красноречиви, стига да знаеш какво търсиш.
Татърсейл се усмихна вътрешно. Тези двамата имаха навик да говорят в тандем. Отново насочи вниманието си към магьосника и той продължи:
— Както изглежда, един конен ескадрон е извадил лош късмет. Оцелели няма. Колкото до това, на което са се натъкнали, имало е нещо общо с…
— Псета — довърши Калам.
Заклинателката изгледа убиеца намръщено.
— Като събереш нещата — каза Бързия Бен, — адюнкта Лорн е личната магоубийца на Ласийн. Появата й на сцената предполага, че в избиването е намесено магьосничество. Висше магьосничество. — Присви очи срещу Татърсейл и зачака.
Тя отново отпи от виното. „Фатидът ми го показа. Псета и магьосничество.“ В ума й отново изплува образът на Въжето, както го беше видяла при четенето. „Върховен дом Сянка, управляван от Сенкотрон и Въжето, а на тяхна служба…“
— Седемте Хрътки на Сянката. — Погледна Уискиджак, но очите на сержанта си останаха сведени към масата, лицето му бе гладко като камък.
— Добре — отсече някак нетърпеливо Бързия Бен. — Значи Хрътките са излезли на лов. Така предполагаме и ние, но предположението е добро. Деветнадесети ескадрон на Осма кавалерия бил избит до крак, при това с конете. Наложило се е да заселят отново цяла левга крайбрежни поселища.
— Чудесно — въздъхна Татърсейл. — Но какво общо трябва да има всичко това със Сори?
Магьосникът извърна с досада очи и заговори Калам:
— Хеърлок ще проследи не една следа, зклинателко. Почти сме сигурни, че Сори по някакъв начин е свързана с дома Сянка…
— Определено изглежда — каза Татърсейл, — че след появата й в Колодата и отварянето на Лабиринта й, пътеката на Сянка пресича империята твърде често, за да е случайност. Но защо Лабиринтът между Светлина и Мрак трябва да проявява такъв… маниакален интерес към Малазанската империя?
Калам й отвърна със замъглен поглед:
— Странно е, нали? В края на краищата Лабиринтът се появи едва след убийството на императора от Ласийн. Сенкотрон и неговият спътник, Покровителят на убийците — Котильон — бяха нещо нечувано преди смъртта на Келанвед и Танцьора. Изглежда също така, че ако има някакъв… спор между дом Сянка и императрица Ласийн, то той е нещо, хм, лично…
Татърсейл затвори очи. „Проклятие, толкова очевидно е, нали?“
— Бен — попита тя, — не е ли съществувал винаги достъпен Лабиринт на Сянка? Рашан, Лабиринтът на Илюзии?
— Рашан е фалшив Лабиринт, магьоснице. Сянка на това, което претендира, че олицетворява, ако ме извиниш за израза. Сам по себе си той е илюзия. Боговете само знаят откъде се е появил или кой го е създал, или даже защо. Истинският Лабиринт на Сянка е бил затворен, недостъпен от хилядолетия, до 1154 година от Съня на Бърн, преди девет години. Най-ранните писания за Дом Сянка, изглежда, сочат, че тронът му е бил зает от Тайст Едур…
— Тайст Едур ли? — прекъсна го Татърсейл. — Те пък кои са?
Чародеят сви рамене.
— Братовчеди на Тайст Андий, може би? Не знам.
„Не знаеш ли? Всъщност ти май знаеш адски много.“
Бързия Бен сви рамене да подчертае последните си думи, след което добави:
— Във всеки случай сме убедени, че Сори е свързана с дом Сянка.
Уискиджак изведнъж стана от стола си и ги стресна.
— Аз не съм убеден — заяви той и хвърли на Бързия Бен поглед, който подсказа на Татърсейл, че по този въпрос между тях са се вихрили нескончаеми спорове. — Сори обича да убива и да си край нея е все едно паяци да лазят под ризата ти. Това го знаем всички, аз самият го виждам и го чувствам по същия начин като вас. Но то все още не означава, че тя е едва ли не някакъв демон. — Той се обърна към Калам. — Тя убива също като теб, Калам. В жилите и на двама ви тече лед. Е, и какво? Гледам те и виждам в теб човек, защото хората са способни на… и не търся оправдания, защото не обичам да се замислям колко гадни можем да ставаме понякога. Гледаме Сори и виждаме в нея собствените си отражения. Гуглата да ме вземе, ако харесваме това, което виждаме.