Стъкленият остров [calibre 2.69.0]

— Ти ми пя — каза Райли, когато Аника остави таблата.

— Чуваше ли ме? Мо̀раи каза, че ще чуваш със сърцето си, ако говорим или ти пеем, и че трябва да лежим до теб, да стоим наблизо.

— Чувах те. — Тя се обърна към Сойер. — Тери Пратчет.

— Намерих „Нощна стража“ сред нещата ти. Личеше си, че си я чела милион пъти.

— Там някъде. — Райли загреба малко от супата. Имаше божествен вкус. — О, господи!

— По-бавно — предупреди я Бригид. — Иначе ще повърнеш.

— Дайте ми минута, после ще обсъдим капана на Нереза. Чувствам се така, сякаш не съм яла от седмици. — Райли загреба още от супата, полагаше усилия да се храни бавно.

— Използвал си подкрепления — обърна се тя към Бран.

— Не знаех достатъчно, за да се справя сам. Губехме те.

— Виждал съм мъртъвци на бойното поле, които изглеждаха по-живи от теб. — Дойл си наля уиски на бара.

— Питието ще му помогне — промърмори Сойер.

— Особено ако е чисто. — Райли изяде още една лъжица, облегна се назад. — Права си. По-добре да не бързам. Беше Малмон.

— Сигурна ли си? — попита Бран.

— Абсолютно сигурна. Излязох навън — още ми е малко объркано, — но излязох. Имах нужда от почивка, смятах да се поразходя. Видях колата. Не бях чула Дойл и другите да се връщат, но видях колата. Видях продуктите, затова реших да помогна с внасянето им. Тогава Саша… — Тя спря, когато Саша седна на петите си и уви ръце около тялото си.

— Не беше ти, ясно? Той се бе превърнал в теб. Или Нереза го беше превърнала в теб.

— Ако не бях излязъл отново, можеше да е Бран или Саша, или ти — каза Дойл и кимна към Райли, докато се облягаше на бара. — Малмон щеше да действа според обстоятелствата.

— Да. — Благодарна за уточнението, Райли отхапа внимателно от хляба. — Мисля… мисля, че ако просто бях влязла в гората, както възнамерявах, той щеше да ме причака там. Или другиго от нас. Но аз се отклоних, тръгнах към колата, и той трябваше да ме примами. Каза, че е намерил нещо, което иска да видя. Изобщо не се поколебах. Паднах право в капана. Гравирано, нещо било гравирано. Май върху дърво.

Трудно си припомняше, главата я заболя от усилието.

— Нещо подобно… Вървяхме и излязохме от пътеката. Изобщо не бях подготвена и мръсникът ме удари. Буквално излетях във въздуха. Блъснах се в нещо. Камък, дърво… Усещах как костите в мен пукат и се трошат. Ръката ми… беше извън строя. Не можех да извадя пистолета си, нито ножа. Не можех да отвърна на удара, просто не можех, а той не спираше да ме рита. Помислих, че с мен е свършено. Че това е краят.

— Саша ни извика. — Аника донесе на Райли чаша чай. — Втурна се вътре, каза да побързаме. Дойл каза, че имаш нужда от нас, затова всички хукнахме навън. Но…

— Него вече го нямаше — довърши Сойер. — Дойл беше пристигнал пръв. Той те намери. Видял го е. Малмон.

— Или не можеше да продължи измамата, или не искаше. — Дойл сви рамене. — Вече не приличаше на Саша. Но не посмя да остане и да се бие. Избяга.

— Дойл те отнесе у дома, а Бран направи магиите си, Саша се опита да те лекува, да започне, но ти беше толкова зле, че тя… как се казва? — обърна се Аника към Сойер.