Стъкленият остров [calibre 2.69.0]

Аника и Сойер се пръснаха да изпълнят нарежданията му, докато Саша тичаше по стълбите зад него. Макар и на Дойл да му се искаше да тича — и би могъл, понеже Райли не тежеше много, — той вървеше бавно, като внимаваше да не я друса.

Когато сви към стаята ѝ, Саша вече бе махнала завивките и възглавниците.

— Мога да ѝ помогна.

— Нека изчакаме Бран. — Дойл я положи на леглото, сякаш бе направена от тънко, крехко стъкло.

— Мога да помогна. Ако тя дойде в съзнание преди… не знам как успява да се държи.

— Корава е. Няма да се даде. — Много внимателно Дойл свали ципа на суитшърта ѝ и без да обръща внимание на кръвта, махна кобура ѝ, калъфа с ножа. — Нека изчакаме Бран.

Като се бореше със сълзите си, Саша седна отстрани на леглото, хвана здравата ръка на Райли.

— Как разбра?

— Видях я да отива към гората, когато прибирах продуктите. Видях я да влиза там с теб минути преди да изляза пак, а после ти слезе по стълбите.

— С мен?С мен?

— Стегни се! — нареди ѝ той рязко. — Не можеш да ѝ помогнеш, ако не се стегнеш.

— Прав си. Ще го направя. Но ако Бран не дойде до трийсет секунди, аз…

— Тук съм. — Той влезе с медицинския си комплект и кожената чанта. — Трябваше да взема още някои неща. Налей половин чаша от това — обърна се към Сойер, когато и той влезе. — Трябва да я накарам да го преглътне.

— Не така! Бран, не така. Нека първо се опитам да ѝ помогна.

Той погледна към Саша.

— Ранена е тежко. Имай го предвид и бъди внимателна. Само колкото да облекчиш най-лошото, нали разбираш?

— Ще внимавам.

Тя постави ръка върху ожулената и подута буза на Райли, едва не изпъшка, когато почувства болката.

— Съвсем леко — повтори Бран.

Тя се опита, опита се да го направи нежно, само да облекчи болката, да мине едва-едва над сериозните вътрешни наранявания и натрошените кости.

Но обичта и способностите, които съвсем наскоро се бе научила да използва, взеха връх.

Постави длан върху смазаната ръка на Райли, почувства злобния удар с ботуш, агонизиращата болка, докато костите са се трошали. И видя ужасена как собственото ѝ лице се надвесва над проснатото тяло на Райли. Собственото ѝ лице, изпълнено с тържествуваща омраза.

Порази я болката, непоносимата болка.

Бран изруга, когато Саша се свлече на пода.

— Аз ще я вдигна, ще я вдигна! — Сойер се втурна към Саша, докато Аника влизаше забързано с кърпи под мишница и тенджера вода в ръцете.

— Ти можеш да я загрееш по-бързо от печката. Виждала съм те да го правиш.

— Разбира се. Просто не помислих. Остави я тук долу — каза Бран на Аника.

— Съжалявам. — Саша потърка лицето си с ръце. — Влязох много навътре. Нека опитам отново.

— Ще почакаш. Дойл, Сойер, искам да държите Райли да не мърда.

— Не! — Саша се олюля. — О, не…

— Ще действам бързо, но тя има нужда от това сега.

— Повдигни ѝ главата, за да може да го изпие — нареди Бран на Дойл, — и я дръж да не мърда.

Саша коленичи до леглото, отново хвана здравата ръка на Райли.

— Само да ѝ кажа, че сме тук. Мога да ѝ кажа, че всички сме тук. Това ще ѝ помогне.