Скитникът евреин

Разговорът бе прекъснат от отец д’Егрини, който влезе в стаята и още от вратата извика:

— Победа!

— Какво казвате? — попита княгинята.

— Тази нощ замина! — отвърна отчето.

— Кой замина? — опита се да уточни Родин.

— Маршал Симон — възторжено отвърна отец д’Егрини.

— Няма съмнение, че разговорът с генерал д’Авринкур му е повлиял — заяви старата госпожа, — защото знам, че генералът, както и много други е повярвал на разпространените слухове. Няма лоши средства, когато човек е решил да се бори с безбожието!

— Знаете ли някакви подробности? — попита Родин.

— Идвам направо от Роберт — каза отец д’Егрини — описанието, годините, всичко отговаря на външния вид на маршала, който освен това тръгнал с паспорта си. Едно-единствено нещо учудило вашият човек.

— И кое е то? — със съмнение побърза да уточни Родин.

— Само допреди един ден маршалът бил мрачен и затворен в себе си. Изведнъж вчера засиял, развеселил се. Когато Роберт го попитал, каква е причината за такава рязка промяна, маршалът му отговорил: „Отивам да изпълня едно свещено задължение, затова радостта ми е огромна.“

При тези думи и тримата участници в разговора се спогледаха.

— Интересно, каква ли е причината за такава рязка промяна? — рече княгинята замислено. — Та ние очаквахме, че дори и да се съгласи да проведе операцията, това би било свързано с отрицателни вълнения.

— Нищо не разбирам — каза Родин замислено, — но все пак, най-важното е, че е заминал. Това ни дава основание веднага да започнем да действаме срещу дъщерите му. Взел ли е със себе си онзи проклет стар войник?

— Не — отвърна отчето, — за жалост, не. Той е стара лисица и вероятно ще бъде много предпазлив. За съжаление, единственият човек, който в краен случай би могъл да ни помогне, сега е болен от холера.

— Кой е той? — нетърпеливо попита княгинята.

— Морок. На него можехме да разчитаме за всичко и по всяко време. За съжаление, освен че е болен, той е застрашен и от нещо, което съвсем не е по-безопасно от тази болест.

— Какво казвате?

— Преди няколко дена едно от неговите кучета го е ухапало, а след това се разбрало, че било бясно.

— Но това е страшно! — извика княгинята. — Къде се намира сега този човек?

— Пренесох го в една от временните болници в Париж, защото засега само холерата е показала признаци. Това е голямо нещастие за нас, защото този човек бе много верен и решителен. Войникът, който пази сирачетата е направо недостъпен и единствен Морок можеше да се справи с него.