Първата версия

„Сигурно така се държи петелът в кокошарника“, ехидно изсъска моят вътрешен малък Турецки.

Люба все пак бе сменила гнева с милост и обувките с маратонки. Двамата с Ломанов играеха бадминтон на пътечката, водеща от оградата към къщата. От отворения прозорец на кухнята се носеше мирис на печено месо.

— Петя не ми се довери за приготвянето на вечерята, каза, че истинското месо трябва да го пекат истински мъже.

— Е, може би Петя не е справедлив към жените, но приготвя месото първокласно. Ще приемете ли свидетелското ми показание? — хитро примижа към мен Зотов старши.

Приех го веднага, както съветваше незабравимият Веничка Ерофеев. Още повече, че запотената водка от хладилника и редицата бутилки с ликьори домашно производство предразполагаха към подобни асоциации. Жалко, много жалко, че съм с кола. Ще се наложи да се огранича само с чашка ликьор. Главното е да избера какъв точно.

— Този е вишнев, този — от касис, — говореше гордият и развеселен Зотов старши, — а този е малинов, гордостта на фирмата. Силно ви го препоръчвам.

— Стабилна препоръка — казах аз, сядайки на масата.

Люба малко кокетничеше, начинът, по който бе сервирана масата, показваше, че не е играла само бадминтон, а и че е помогнала за организирането на вечерята на открито.

Тя бе изключително красива в този момент. Косата й, обикновено гладко прибрана, с малък кок, като че ли готова да бъде скрита под театралната перука, сега бе разпусната и стигаше до раменете й. В здрача изглеждаше черна, макар да знаех, че този цвят по-скоро може да се нарече тъмнорус. Очите й, светлосини на слънце, бяха дълбоки и тъмни, в тях блещукаше тайна, когато ме гледаше, в центъра на зениците й като че ли се разгаряха златни пламъчета. Какво става? Направо силфида. Само да не отлети в нощта като лека тропическа пеперуда.

Поглъщах я с поглед. Може би постъпих невъзпитано, като седнах пръв на масата, но тук явно ме смятаха за старши. Люба седна срещу мен, сигурно искаше да потъна, да се удавя в дълбините на прекрасните й очи.

Люба изведнъж се разсмя, като че ли без никаква причина. Нямаше сили да каже и дума, само сочеше с ръка някъде зад гърба ми. Аз естествено с известна доза самоувереност си помислих дали не са ми поникнали криле. Но ставаше дума просто за едно куче. Риж кокер шпаньол.

Когато го огледах по-добре, разбрах причината за смеха на Люба — на главата на кучето имаше парче от найлонов чорап.

— Направо е като някой терорист — казах аз.

— По-скоро стопаните му са терористи — откликна Алексей Сергеевич. — Това с чорапа го измислиха, за да не си цапа Теди дългите рижи уши. Обича да идва при нас, даваме му да яде по малко. Стопаните му откачиха на тема суровоядство и вегетарианство и смятат, че кучето трябва да откачи заедно с тях. Къде се е чуло и видяло ловджийско куче да се храни с моркови?

Той погали кучето зад ушите.