Среднощен сокол [bg]

— Благодаря ти за похвалите — намусено каза Бейн. — Но я да видим ще ме победиш ли, когато съм подготвен.

— Не разбираш поуката от първия път, а? — позасмя се гладиаторът. — Хайде, щом искаш.

Бейн пристъпи предпазливо към него и нападна. Бяс хвана протегнатата му ръка, завъртя се на пета и го прехвърли през хълбок. Без да пуска ръката му, го принуди да се обърне по корем и докосна гърлото му с изпънат показалец.

— Ако това беше нож, кръвта ти вече щеше да попива в земята.

Бейн се надигна и седна.

— Успя да ме убедиш. Как да се науча на самообладание?

— То е само едно от необходимите умения. Закусил ли си?

— Не. Персис ми каза да дойда съвсем рано.

— Добре. Можеш ли да тичаш?

— То се знае.

— Колко дълго?

— Колкото е нужно.

— Да започваме — каза Бяс и затича полека към хълмовете на изток.

Бейн свали наметалото си, окачи го на една от дървените рамки и догони възрастния мъж.

— Къде отиваме?

— Ще обикаляме по хълмовете.

— А защо толкова бавно?

— За да загреем мускулите. Ще спрем на първото било, ще се разкършим и тогава ще се заемем с истинската работа.

Бейн се нагоди към крачките му. На билото Бяс забави ход и се зае с упражнения за загряване и разтягане на сухожилията. Бейн го огледа внимателно. Краката му бяха мускулести и дълги, по якото му тяло нямаше никакви мазнини. Затичаха отново и изминаха с лекота няколко мили. От тези възвишения се виждаше пристанищният град Гориаса. Брат Слънцеднев твърдеше, че някога бил едно от най-грозните селища на света — скупчени нагъсто нескопосано построени дървени здания, между които имало криволичещи тесни улички. Но когато войските на Каменград го превзели преди шестнайсет години, почти всичко изгоряло в пожарите. И сега тук имаше зидани от камък храмове, къщи, работилници и складове, свързани с улици, които се отклоняваха от главната, минаваща през центъра. Около три хиляди граждани на Каменград се бяха настанили сред двайсет и пет хиляди души от племето гат.

Бяс и Бейн тичаха по билата на източните хълмове, после се спуснаха в гориста долина. Гладиаторът ускори крачка и Бейн направи същото, без да се задъхва. Но умората в краката му се засилваше и той усещаше напрежение в прасците. След като онази вещица от племето сени го бе изцелила, се възстанови бързо, но след това се разболя от някаква треска. Измършавя и загуби сили, остана три месеца в Ация, докато оздравее напълно. До днес си мислеше, че има предишната издръжливост, но сега откриваше, че изобщо не е така.

Бяс свърна надясно и пое нагоре по хлъзгав склон. Бейн падна, търкулна се, но все пак го настигна. Щом излязоха на равно, гладиаторът започна да бяга още по-бързо. Бейн вече дишаше тежко и само с отчаяни усилия успяваше да не изостане. Бяс забеляза колко му е трудно и се ухили. Гневът пришпори младежа.

Пробягаха още три мили, преди да прескочат ниска каменна ограда и да се насочат към белеещата в далечината къща насред стопанството. Щом стигнаха до отъпканата площадка, Бяс пак се разкърши, а Бейн тупна отмалял и запъхтян на една скамейка.