Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— Какво стана с детето?

— Горкото! Знаете ли как го нарекоха?

— Спящата кукла.

— Да. Тя не свидетелства. Дори да е видяла нещо, не бих я изправил пред съдебната зала. И без това имах достатъчно доказателства.

— Нищо ли не си спомняше?

— Нищо, което да ни е от полза. През онази нощ си легнала рано.

— Къде е сега?

— Нямам представа. Леля й и чичо й я осиновиха и се преместиха.

— Каква беше защитата на Пел?

— Твърдеше, че отишли по някаква работа. Нюберг превъртял и убил всички. Пел се опитал да го спре, сбили се и Пел, цитирам, „трябвало“ да го убие. Нямаше обаче доказателства, че Кройтън е планирал да се среща с когото и да било. Когато Пел и съучастникът му се появили, семейството тъкмо вечеряло. Освен това уликите бяха ясни: време на настъпване на смъртта, отпечатъци, микроследи, кръв, всичко.

— В затвора Пел се е добрал до компютър. Без надзор.

— Не е добре.

Данс кимна:

— Открихме какво е търсел. Тези думи говорят ли ви нещо? Едната е „Алисън“.

— Никоя от жените в Семейството не се казва така. Не познавам жена с такова име, която да е свързана с него.

— Друга дума, която е търсил, е „Нимю“. Това е митологичен герой. От легендата за крал Артур. Мисля обаче, че става дума за прякор на човек, с когото е искал да се свърже.

— Съжалявам, не ми говори нищо.

— Други идеи какво би могло да означава?

Събеседникът й поклати глава:

— Съжалявам. Това беше важен процес за мен. И за окръга. Но е факт, че в него нямаше нищо необичайно. Пел бе хванат на местопрестъплението, доказателствата бяха железни и той бе рецидивист с дълга криминална история още от юношеските си години. От този човек и Семейството му бяха пропищели всички градчета от Биг Сър до Марин. Трябваше сериозно да се издъня, за да изгубя.

— Добре, Джеймс. Време е да тръгвам. Благодаря за помощта. Ако намерите нещо в архива, обадете ми се.

Той кимна сериозно, вече не като словоохотлив пенсионер или любящ баща, който омъжва дъщеря си. В очите му Данс видя пламенна решителност, с която несъмнено е водил обвинението по делата си.

— Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да изпратя онзи мръсник, където му е мястото.

* * *

Бяха се разделили и сега, на стотина метра един зад друг, вървяха към един мотел в старомодното градче Пасифик Гроув в самото сърце на Полуострова.

Пел вървеше спокойно и се оглеждаше с широко отворени очи като неориентиран турист, който не е виждал сърф освен по телевизията.

Бяха с нови дрехи, които купиха от един магазин в бедните квартали на Сийсайд (на Пел му достави голямо удоволствие да гледа тъжната физиономия на Джени, когато хвърляше любимата си розова блуза). Сега той носеше тънко светлосиво яке, джинси и евтини маратонки, спортна шапка с обърната назад козирка. Беше взел и фотоапарат за еднократна употреба. От време на време спираше и правеше снимки на залеза по логиката, че избягал от затвора убиец едва ли би спрял да се любува на пейзажа, колкото и да е живописен.

От Мос Ландинг бяха тръгнали на изток, като избягваха главните пътища и неведнъж минаха напряко през ниви с брюкселско зеле, които миришеха на тор. Накрая се върнаха в Пасифик Гроув, но когато навлязоха в по-населен район, Пел прецени, че е време да се отърват от крадения форд „Фокус“. Полицията скоро щеше да научи за колата. Скриха я във високата трева покрай шосе №68, в парцел с табела „Продава се — В регулация за търговска зона“.

Реши да отидат поотделно до мотела. На Джени не й хареса да са разделени, но сега поддържаха връзка по мобилните телефони. Тя му се обаждаше през пет минути. Принуди се да й каже да не го прави, защото полицията може да ги подслушва.

Това, разбира се, беше невъзможно, но вече му бе дотегнало от любовното гукане и искаше да събере мислите си.

Даниел Пел се тревожеше.

Как го бяха намерили в „Джакс“?

Обмисли всички възможности. Може би шапката, черните очила и обръснатото лице не бяха заблудили управителя, който си е бил втълпил, че избягалият убиец ще дойде да хапва вкусни писийки именно в неговия ресторант само на двайсет километра от затвора, в който е лежал?

Друга възможност бе да са засекли откраднатия форд „Тъндърбърд“. Но кой ще се сети да проверява номера на кола, открадната на четиристотин километра оттук? Пък и дори така да е, просто щяха да извикат въздушния патрул за крадени коли… освен ако не са знаели, че това е именно Пел.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?