Чуждо тяло [bg]

— Искаш да кажеш, че държат храна при трупа?

— Именно. Само че е по-скоро обратното. По-точно би било да се каже, че държат трупа при храната и някои лекарства. Но храната е запечатана, така че не е чак толкова лошо, колкото звучи. Обаче Дженифър мисли, че може да има някакъв заговор.

— Това е налудничаво! Мисля, че госпожица Ернандес здравата се е объркала и я е хванала параноята.

— Напълно съм съгласна, което е една от причините да се надявам, че ти и аз ще се отправим утре натам.

— Я повтори? — попита Джак. Не вярваше на ушите си.

— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да отида в кабинета на Калвин. Надявам се, че тази извънредна ситуация ще го накара да ни отпусне около седмица почивка, която да прекараме заедно. Ако ни даде зелена светлина, ще отида направо в организацията, която урежда индийски визи, след това ще платя билетите ни, които вече резервирах онлайн. После ще…

— Чакай малко! — прекъсна я Джак. Надигна се в седнало положение и издърпа одеялото около кръста си. Очите му бяха ококорени. — Задръж малко! Вече си ни организирала пътуване до другия край на Земята?

— Ако имаш предвид дали съм казала на Дженифър, че ще направим всичко възможно да отидем, отговорът е „да“. Казах й, че ще поискаме разрешение от Калвин.

— Това, че едно тъжно младо момиче е обхванато от параноя, едва ли е оправдание да летиш десет хиляди мили, за да я подържиш за ръката.

— Това не е единствената причина, поради която отиваме — отговори Лори с нарастващ гняв.

— Дай ми друга причина.

— Казах ти! — озъби се Лори. — Мария Ернандес ми беше като майка цели дванайсет години. Смъртта й е голяма загуба за мен.

— Щом е толкова голяма загуба, как така не си я виждала един бог знае откога?

Лори се вбеси и за секунда не беше способна да каже нищо. Коментарът на Джак направи задълбочаващия се конфликт още по-лош, защото чувството за вина у нея се засили. Не беше посещавала Мария от много дълго време. Все мислеше да го направи, но така и не го стори.

— Наближава крайният срок за изследователския ми доклад — каза Джак. — И в събота имаме уговорен баскетболен мач със съседите, който очакваме от седмици. По дяволите, аз помогнах да го организираме.

— Престани с този глупав баскетбол! — извика Лори. Гневът й, бушуващ под повърхността, подсилен от хормоните, с които се тъпчеше, изригна като вулкан. Беше вбесена и от факта, че той продължава да играе баскетбол, който според нея беше опасна игра.

Джак беше първият, който си спомни, че Лори в момента е на ежедневни инжекции с хормони. До момента изобщо не виждаше причина за негодуванието й от поведението му, което според него си беше нормално. Осъзнавайки, че състоянието й е по-особено, Джак вдигна отбранително ръце.