Чуждо тяло [bg]

— Смяташ ли, че ще успееш да им устоиш?

— Наистина не знам. Изнервена съм, но знам, че същото се отнася и за тях, поне за асистентката. Защо питаш?

— Защото смятам да дойда при теб по най-бързия начин и да ти помогна. Мисля, че ако не го направя, никога няма да си го простя. Все пак тя ми беше много близка. Виж, ще дойда, освен ако смяташ, че не би могла да изтърпиш една полудяла от хормоните жена.

Дженифър беше поразена. Мисълта Лори да дойде при нея в Индия изобщо не й беше хрумвала.

— С хормони или без хормони, няма никакво значение, само че полетът е адски дълъг — предупреди я тя. — Не ме разбирай неправилно, ще бъда много щастлива да получа подкрепата ти!

— Сигурна съм, че ще бъде един от най-дългите — отвърна Лори, — но едва ли ще е чак толкова лошо. Наскоро четох някъде, че „Еър Индия“ има непрекъснати полети Ню Йорк — Делхи.

— Със сигурност ще е по-добре от двете кацания, които трябваше да правя.

— Къде си отседнала?

— Хотелът се нарича „Амал палас“ и е най-хубавият, в който съм отсядала. Естествено, не съм посещавала кой знае колко хотели.

— Чакай малко! — внезапно рече Лори с възмущение в гласа. — Какви ги говоря? Не мога да отлетя за Индия. В момента провеждам процедури за оплождане.

— Мили боже! Съвсем забравих. — Дженифър изпита огромно разочарование. Щеше да е страхотно Лори да бъде до нея.

— Всъщност — каза Лори, — мисля, че все пак ще се справя, стига да мога да взема фабриката ми за сперма с мен. Така се нарича Джак през последните няколко месеца. Което означава, че всичко зависи от д-р Калвин Уошингтън, заместник-директорът. Знам, че мен ще ме пусне без проблеми, но нямам никаква представа дали ще се съгласи да освободи и двама ни без предварително предупреждение. Заслужава си обаче да опитам. Ето какво: ще дойдем или двамата, или никой от нас. За което съжалявам. Ще можеш ли да издържиш още малко в несигурност?

— Разбира се — отвърна Дженифър. — Кажи на д-р Уошингтън, че много го моля да ви пусне.

— Хитро. Не е забравил престоя ти тук преди четиринайсет години.

— Нито пък аз, а през юни най-накрая ще му докажа, че си е заслужавало, като взема дипломата си.

— А аз ще бъда там и ще гледам как я получаваш — рече Лори. — А сега можеш ли да ми кажеш приблизително за колко време ще бъдем при теб, ако решим да дойдем? Имаш ли представа?

— Мисля, че имам — каза Дженифър. — При вас е все още вторник, нали?

— Да. Малко преди полунощ.

— Ако тръгнете утре вечерта, което е сряда, ще бъдете тук в четвъртък късно през нощта.