Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Хамнет се помъчи да я убеди, но тя не отстъпи.

— Добре. Може да ни потрябва бистрият ти ум Но ще се качиш върху Фрил — нареди той на прилепа.

— Мога да летя — каза Нике.

— Можеш да летиш, но не можеш да кацаш. Растителността е прекалено гъста и не е лесно да стигнеш до земята. Качи се върху Фрил, Нике. И се опитай да поспиш — каза Хамнет.

Грегор помогна на Хамнет да настани Нике по гръб върху Фрил. Наложи се да я вържат с бинтове, за да не падне.

— Съжалявам за всичко товá — каза ѝ Грегор.

— Но защо? — попита бодро прилепът. — Сега ще мога да си подремна чудесно, докато вие останалите вървите пеш. Би трябвало да ти благодаря.

Кой знае защо — може би защото тя беше такъв прекрасен прилеп — Грегор се почувства още по-виновен за това, че е пострадала.

Хазард се покатери пред нея на врата на Фрил, сви се в гънките на яката и заспа. Когато Грегор сложи Бутс по корем върху гърба на Темп, тя дори не се размърда. Надяваше се, че ще спи много дълго. Без храна и с толкова малко скъпоценна вода не знаеше как ще се справи с нея.

Киселината беше съсипала ботушите му. Грегор погледна босите си крака и превързаните си пръсти и се чудеше как ще ходи. В това време Хамнет събу обувките си от змийска кожа.

— Ето, Грегор. Обуй ги — каза той.

— А ти с какво ще ходиш? — попита Грегор.

— За мен няма да е проблем. Прекарах много години без обувки, преди случайно да ми хрумне идеята да използвам змийска кожа. Но сега трябва да ги вземеш, защото превръзките ти няма да издържат — каза Хамнет.

— Благодаря, Хамнет. — Грегор предпазливо ги обу върху превръзките. Приличаха на нещо като къси чорапи. Тънки и прилепнали. Но с тях се почувства по-защитен.

Лапблъд още лежеше, където я беше оставил Рипред, сякаш беше изгубила способността да се движи. Изпитанието с растенията беше физически изтощително, но Грегор знаеше, че не това ѝ тежи.

— Хей, Лапблъд, добре ли си? — попита той. Тя обаче не беше. Мандж току-що беше загинал. Всичките ѝ мъничета може би също бяха мъртви. Как можеше да е добре? — Защото трябва да продължим да се движим. Трябва да намерим вода.

Лапблъд се изправи на крака и застана в редицата зад Фрил без нито дума. Грегор си спомни как беше изпаднал в шок, след като реши, че змиите са убили Бутс и как Лукса не беше в състояние да говори, след като Хенри я предаде и плати с живота си затова. Той остави Лапблъд на мира.

Пътеката свърши. Постепенно се беше стеснявала и накрая изчезна напълно. Мъчеха се да не стъпват върху растенията. Отначало на Грегор му беше малко по-лесно, защото беше с прилепналите обувки на Хамнет, а не с ботушите си. После болката в пръстите му започна да се обажда. Появи се леко изтръпване, последвано от сърбеж, а после изпита чувството, че пръстите на краката му изгарят Знаеше, че ако спомене за раните си, ще предизвика единствено нов залп обиди от Рипред, затова стисна зъби и продължи напред.