Скрутатор [bg]

Нечий вик разкъса хаотичните му мисли. Някакъв лиринкс, един от наскоро пристигналите, търчеше из поляната в кръг, блъскаше се в другите лиринкси и дърветата и надаваше пронизителни викове.

Матриархът скочи. Неколцина лиринкси се опитаха да уловят подивялото създание, но то ги изблъска встрани. Сетне започна да впива нокти в себе си, спъна се и рухна на няколко крачки от Гилаелит. Той го разпозна — това бе един от работниците, разкопали селото в Голямата сълзевина.

Лиринксът бе покрит с червени, възпалени петна. Той продължи да се дере яростно, откъсвайки бронираните си плочки с все долната кожа. Оцелелите късове от нея бяха не с обичайния розов цвят, а зачервени и сълзящи гной.

За удивително кратко време създанието бе снело люспите си, но това не му донесе удовлетворение. То продължи да сече с нокти, сега самата си плът, все така крещейки в агония. Накрая Гирил размаха ръка.

Друг лиринкс се приближи към подивелия и стовари ръка върху незащитения му тил, строшавайки гръбнака. Страдащото създание рухна мъртво. Лиринксите изкопаха дълбока яма, заровиха го вътре и напуснаха долината. Тя се бе превърнала в място на зла поличба.

— Какво възнамерявате да правите с мен? — обърна се Гилаелит към Гирил два дни по-късно. Тя все още го носеше, изкачвайки се по стръмен хълм близо до крайбрежието. Ароматът на морето се усещаше.

Тя размести рамене с движение, което би използвал и пленен в неудобна броня боец. Лиринксите често създаваха подобно впечатление, наместващи бронираните си люспи.

— Ти не беше искрен с мен, тетрархо.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти прекара повече време в изучаване на възловата точка, отколкото в търсенето на изгубеното село. Трябваше да си го открил седмица по-рано. Щяхме да сме изнесли всичко. Ти си виновен за тази ситуация.

Гилаелит нямаше намерение да отрича.

— А ти какво очакваше? Вие ме отвлякохте.

— Напротив, спасихме живота ти. Само дни по-късно Витис пристигна в Нириандиол начело на огромно воинство. Научил за измяната ти, той би те убил лично, ако те беше намерил там. Освен това ти се съгласи да съдействаш…

— Но в тогавашната суматоха възнаграждението не бе определено, така че договорът е невалиден.

— Не е така, тетрархо. Можех да видя как разсъждаваш. Преследван и от аахими, и от скрутаторите, ти нямаше къде да идеш. Устройваше те да бъдеш отведен в Снизорт, където щеше да се намираш под наша защита, да получиш възможност да шпионираш работата ни и да събереш повече сведения за собствените си проучвания. Макар да не бе споменато изрично, това възнаграждение те устройваше. Споразумението остава. Със своите отлагания и заблуди ти прояви безчестие. Все още не съм получила исканото от теб, тетрархо, но и това ще стане.

Той сведе глава.