![Вратите на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/7/vratite-na-rim-bg-download.jpg)
Вратите на Рим [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-594-0
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Вратите на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
„Зашеметяващо действие и неотслабващо темпо — страхотно четиво!“ Бърнард Корнуел
„Богат и завладяващ роман, който увлича читателя в една изключителна епоха и в живота на един изключителен човек!“ Дейвид Гемел
— Той, изглежда, се е изразявал доста цветисто и не е имал високо мнение за колегите си — каза Кабера и се изсмя сухо. — Ще стъпваме предпазливо и ако се наложи, ще стъпчем нечия глава.
Четиримата се усмихнаха и усетиха силата, идваща при подобно приятелство, въпреки разликата във възрастта и произхода.
— Бих искал да вземем с нас и Александрия — заяви Гай неочаквано и за самия себе си.
— А, онова хубавото момиче? — обади се Марк и се ухили.
Гай усети как се изчервява; надяваше се да не му личи много. Но ако се съдеше по израженията на другите, май си личеше.
— Трябва да ме запознаеш с нея — каза Кабера.
— Веднъж Рений я нашиба с камшик, понеже ни разсейваше, докато се упражнявахме — продължи Марк.
Кабера изхъмка.
— Той е голям сухар. Красивите жени са радост в живота.
— Вижте, аз… — започна Гай.
— Да, сигурен съм, че искаш тя да държи юздите на конете, нещо такова. Вие, римляните, се отнасяте с жените така, че е цяло чудо, че расата ви е оцеляла.
Гай излезе от стаята, сподирен от дружен смях.
Почука на вратата на стаята, където лежеше Рений. Беше останал сам за момент, макар че Луций беше наблизо и току-що беше проверил раните и шевовете. В стаята цареше полумрак и отначало Гай помисли, че старецът е заспал.
Понечи да си тръгне, не искаше да смущава почивката му, но тихият шепот го спря.
— Гай? Ти ли си?
— Рений… исках да ти благодаря. — Гай се приближи към леглото, взе един стол и седна.
Очите на стареца бяха отворени и бистри и Гай премига. Сигурно се дължеше на слабата светлина, но Рений му се стори някак си по-млад. Явно се лъжеше, но нямаше начин да отрече, че някои от дълбоките бръчки се бяха поизгладили и по слепоочията му се виждаха черни косми, почти невидими, но все пак изпъкващи сред белите кичури.
— Изглеждаш… добре — успя да каже Гай.
Рений се засмя тихо и уверено.
— Кабера ме излекува. Направи истинско чудо. Беше по-изненадан и от мен. Каза, че сигурно съдбата е отредила да оцелея. Всъщност се чувствам здрав, макар че още не мога да си служа с лявата ръка. Луций искаше да я отреже, вместо да виси така безполезна, но… Може и да му позволя, когато останалото от мене оздравее.
Гай се бореше с болезнените спомени.
— Толкова много неща се случиха за толкова кратко време. Радвам се, че си жив.
— Не можах да спася баща ти. Бях много далеч и силите ми не достигаха. Кабера каза, че е умрял мигновено от удара в сърцето. Вероятно изобщо не е усетил.
— Няма нищо. Няма нужда да ми го казваш. Знам, че той така или иначе щеше да се бие на стената. И аз щях, но ме оставиха в стаята и…
— Но ти все пак излезе оттам, нали? Радвам се, че го направи, както се оказа впоследствие. Тубрук каза, че си го спасил в самия край, като… като резервна войска.
Старецът се усмихна и се закашля. Гай търпеливо изчака пристъпът да премине.
— Аз заповядах да те оставят настрана от боя. Беше твърде слаб да се биеш. Баща ти се съгласи с мене. Искаше да си в безопасност. Но се радвам, че излезе.
— И аз се радвам. Бих се с Рений! — каза Гай и очите му се напълниха със сълзи, макар че се усмихваше.
— Аз винаги се бия с Рений — измърмори старецът. — Няма какво толкова да се говори за това.
Глава 11
Утрото беше студено и сиво; небето над земите на имението беше ясно. Роговете отекваха ниско и тъжно и удавяха в звуците си веселите птичи песни, които изглеждаха толкова неуместни за ден, отбелязващ отминаването на един живот. Къщата беше свалила украсата си, имаше само едно клонче кипарис над главната порта, за да предупреди жреците на Юпитер да не влизат, докато тялото още е вътре.
Роговете изсвириха три пъти и накрая мъжете запяха „Конкламатум ест“ — траурната песен. Дворът беше пълен с тъжащи от града, облечени с груби вълнени тоги, немити и небръснати, за да покажат мъката си. Гай стоеше до вратите с Тубрук и Марк и гледаше как изнасят тялото на баща му с краката напред и внимателно го полагат върху носилката, с която щеше да стигне до погребалната клада. Тълпата чакаше, всички глави бяха сведени в молитва или размисъл. Гай тръгна сковано към носилката.
Погледна лицето, което беше познавал и обичал цял живот, и се опита да си спомни как изглеждаше то, когато очите можеха да се отварят и силната ръка посягаше да стисне рамото му или да разроши косата му. Същите ръце сега лежаха спокойно край тялото, кожата беше чиста и блестяща от масло. Раните от защитата на стените бяха прикрити в гънките на тогата — но нямаше живот. Нямаше вдишване и издишване; кожата беше прекалено бледа. Запита се дали е студена, но не посмя да посегне да я пипне.