Епидемия в рая [bg]

Двайсет и първа глава

Куй и четирите знака

събота, 22 часа и 51 минути

Не можеше да се каже, че вилата за гости поразяваше с лукса си, но мнението, че нейният собственик не притежава изтънчен вкус, би прозвучало като злостна клевета. Двуетажната сграда приличаше на колониална хасиенда в южноамерикански стил с жълти керемиди по покрива, с белосани кулички, с насадени в редица слонови палми в двора и със симпатична малка камбанария. Както смътно се досещаше Калашников, предишният собственик на тази вила бе работил като ангел-хранител някъде в Перу или в Боливия. Вътрешността на просторните стаи, на чиито стени вместо тапети имаше боя, бяха украсени с глинени фигурки със сомбреро, самодейни маслени пейзажчета и статуи в човешки ръст, снабдени с копия и явно донесени от командировката. Калашников и Малинин лежаха върху инкрустираните с черепи широки дървени нарове в различни краища на хола. Уморено се взираха в тавана, където имаше пъстро петно, изобразяващо туземската версия на „Тайната вечеря“ — тъмнокожият Глас, заобиколен от нагиздени с пера ученици, седеше край отрупаната маса и хапваше пържени морски свинчета, наричани на местен език куй8.

— Очаквах повече, защото рекламата им е организирана много добре — разсъждаваше Малинин, докато разглеждаше как двама апостоли поглъщат морските свинчета. — Това е страхотен маркетинг, вашблороде, защото Рай автоматично се нарича всяко място, където животът е супер. И никъде няма нито дума за разни забрани, за камери за следене и претърсвания по митниците. Не споря — отбеляза предпазливо той, — че по принцип и тук може да се живее. Климатът е страхотен, морето е топло, Гавраил ни даде къща като същински хотел пет звезди. Само че тук хората са малко, няма с кого да си поприказваш, улиците са пусти. Може би затова още не съм срещал онзи поп от нашето село, на когото му отмъкнах жената.

— На теб май много ти се ще да ти забият един в лицето? — отвърна Калашников, съзерцавайки апатично морските свинчета. — Доста простосърдечен народ живее в нашата Русия. А дълбоко в душата си не предполагаш ли, че той няма да е много щастлив да те види?

— Че защо да не е щастлив? — разпали се Малинин. — Нали сме земляци. Макар че местните хора май наистина се държат непредсказуемо. Ангелите продължават да ме напрягат и аз не зная как да се държа с тях. Уж са свети същества, но ония, дето ги видяхме в базата, са като същински екшън герои с татуировки. Преди съвсем искрено смятах, че трябва да са безполови, а се оказа, че сред тях има и мъже, и жени.

— Защо не вземеш да прочетеш Библията в свободното си време, братле. — Калашников отмести поглед към скулптурата на един воин с копие. — Ангелите наистина би трябвало да са безплътни или поне така е прието да се смята. Но на Земята си имат истинска плът, защото могат да придобиват нужния вид и на мъже, и на жени, в зависимост от това на кого какво му харесва. И не е странно, че докато са в командировка на Земята, толкова много се вживяват в образа си, че сетне не искат да променят външността си в Рая. Пък и това да си безплътен е трудна работа. Мисля, че и на теб няма да ти е приятно да те прегазват колесници, докато си вървиш по улицата, и да не можеш да хванеш нищо с ръка, дори и молив, защото си нещо като призрак.