Децата на Метусела [bg]

— Не се притеснявай за това — каза Либи. — Така нареченият закон за запазване на енергията е бил просто действаща хипотеза, недоказана и недоказуема, използвана за описание на големи феномени. Нейните постановки се прилагат само към по-старото, динамично схващане за света. В едно пространство, считано за статична система от взаимоотношения, нарушаването на този закон не е нищо по-стряскащо от непостоянна функция, която е забелязана и описана. Точно това направих. Видях непостоянството на математическия модел в аспекта за енергията на масата, наречена инерция. Приложих го. Математическият модел се оказа близък до реалния свят. Това наистина бе единствената заплаха. Човек никога не знае, че математическият модел е сходен с реалния свят, докато не опита.

— Да, да, разбира се, не можеш да кажеш какъв е вкусът, докато не опиташ. Но, Анди, все още не разбирам какво причини всичко това! — Той се обърна към Форд: — А ти, Слейтън?

Форд поклати глава.

— Не. Бих искал да знам, но…, но се съмнявам, че ще го схвана.

— Ти и аз заедно. Хайде, Анди?

Сега Либи беше объркан:

— Но, Лазар, отношението между причина и следствие няма нищо общо с реалното пространство. Фактът си е факт. Причинността е просто старомоден постулат на пранаучната философия.

— Предполагам — бавно каза Лазар, — че аз съм старомоден.

Либи не отвърна. Той демонтира устройството си.

Черният диск продължи да се смалява. Когато се смали до една шеста от своя диаметър, внезапно се промени от черен в блестящо бял, докато разстоянието на кораба от Слънцето отново бе достатъчно голямо, за да могат рецепторите да се справят с теглото.

Лазар се опита да изчисли наум кинетичната енергия на кораба — една втора от квадрата на скоростта на светлината (минус малко, коригира се той), умножено по огромния тонаж на „Ню Фронтиърс“. Отговорът не го успокои, независимо дали го определяше в ергове или ябълки.