Сенки в снега [bg]

Когато детективът стъпи върху лед, скрит под наскоро навалял сняг, за миг изгуби равновесие, но успя да се изправи навреме, извърна гръб към вятъра и поспря, за да си поеме въздух. На върха на хълма, отвъд парка и файтоните, се издигаше най-сниманата канадска сграда.

Хотел „Шато Фронтенак“.

Беше огромен и внушителен, с множество кулички, сякаш изникнал от самата скала. Носеше името на първия губернатор на Квебек — Фронтенак, а архитектурата му бе вдъхновена от средновековните замъци. Изглеждаше едновременно великолепен и заплашителен.

Както вървеше към шатото, Гамаш мина покрай грамадната статуя насред малкия парк. Monument de la Foi. Паметник на Вярата. Да, Квебек бе изграден върху вяра. И кожи. Но бащите на града бяха предпочели да издигнат паметник на мъчениците, а не на бобрите.

Малко по-нататък, в замъка, го чакаха топлина, чаша вино, френска лучена супа с хрупкава филийка франзела, запечена със сирене, и Емил. Но главният инспектор спря на крачки от уютния подслон и се загледа. Не в шатото, не в готическата статуя на Вярата, а в един друг паметник вляво, който бе много по-голям.

С него бе увековечен мъж, който гледаше отвисоко към града, основан от него преди четиристотин години.

Самюел дьо Шамплен.

Снел шапката си, той бе застинал, пристъпил дръзко напред с единия крак, сякаш искаше да отиде при тях, да бъде част от този град, който съществуваше само благодарение на него. В подножието на статуята бе разположена по-малка скулптурна група. От нея се открояваше ангел с тръба, който тръбеше в прослава на основателя. Макар да не бе запален националист, Гамаш бе обзет от удивление и преклонение пред непоколебимостта и куража на човека, постигнал онова, в което много хора преди него се бяха провалили.

Не само да дойде по тези брегове, за да събира боброви кожи, риба и дървен материал, а да остане и да заживее тук. Да постави началото на колония, на общност. Един Нов свят. Дом.

Гамаш продължи да се взира, докато лицето му изтръпна от студа и вече не чувстваше пръстите си дори под топлите ръкавици. Но не отместваше очи от бащата на Квебек и се питаше: „Къде си? Къде са те погребали? Защо не знаем?“